неделя, 3 февруари 2013 г.

Макове


Картичката с мака я завърших миналия месец и дори ви я показах, но сега и обръщам по-специално внимание защото има повод! Мака е правен с квилинг техника, както виждате. Беше готов още миналата година, но си седеше кротко в кутията и ме чакаше отново да ми дойде музата.


Свещника го рисувах в комплект с картичката, за да го подаря на моята приятелка Ани, която имаше рожден ден. Интериорът в тях е в червено и черно и реших, че маковете много ще му прилягат. Нямаше как да не вмъкна и нещо зелено, тъй като маковете растат по поляни, а пък и Ани обича зеленото.


По принцип не обичам червени цветя и ми е странно това мое увлечение по маковете. Рисувам ги често може би поради факта, че в тях има нещо, което свързвам с близостта до природата, просторните поляни и със свободата!


Миналата седмица най-големият ми син Самуил дойде при мен с помагалото си по български език за 2-ри клас. Каза, че иска да ми прочете нещо, което е едновременно хубаво и тъжно. Той ми прочете следното:
В полето

Небето бързо притъмня. В близкото блато жабите закрякаха.
Блеснаха светкавици. Изви се буря.
Всички цветя се скриха под листата. Само гордият мак стърчеше с вирната глава.
Скоро бурята премина. По мократа трева бяха пръснати макови листа като едри капки кръв.


 Когато Самуил ми прочете този откъс по К. Константинов се натъжих и аз. Преди години имаше доста силни порои и голяма част от полята в околностите на София бяха заляти. Даже това се случва почти всяка година, но тогава бях ходила до баба и дядо малко преди пороите.


 Полето беше пълно с цветя, а сред тях и макове. При следващото ми ходене веднага след пороите, маковете бяха изгубили листенцата си както в текста от помагалото. Тогава и аз изпитах тъга. Дори ми се въртяха рими в главата, но за съжаление не успях да ги запиша по време на пътуването, а после ми излетяха от главата, точно както и маковете бяха загубили цвета си!


Желая ви една спокойна, споделена и в никакъв случай тъжна вечер!









2 коментара:

  1. Още в шест сутринта се любувах на този разкош , но в тъмното нямаше как да пиша и после забравих ...
    Сега се връщам и отново много им се радвам - великолепни са ! Те са също едно от любимите ми цветя . Аз съм ги правила на обеци и брошка от органза .
    Лека да е нощта !

    ОтговорИзтриване
  2. Юле, много се радвам, че ти харесват!
    Съжалявам, че пак се изгубих, но...отново съм тук и подготвям нови неща:)))

    ОтговорИзтриване