четвъртък, 31 януари 2013 г.

Пеперуди


Случвало ли ви се е да направите нещо, което ви харесва докато го правите, а след като е готово вече не ви харесва? На мен ми се случва постоянно. Когато отиде при някой друг отново ми става мило и особено, ако този някой си го харесва много!
Такъв е случаят и с този свещник с пеперуди! Много му се радвах докато го рисувах, защото пеперудите винаги са ми харесвали (е може би не точно нощните:)! Те са толкова ефирни и нежни същества! Носят такава красота и в същото време са тоооолкова крехки!
Веднъж, като малка ходих на хижа Гургулица с много приятели! Точно тогава ми се случи нещо много впечатляващо, което ще пазя винаги в сърцето си!


Направихме преход до горе, разбира се с почивки! При една от почивките както си седях на тревата, една малка бяла пеперуда се приближи до мен и кацна на ръката ми. Не можех да помръдна от страх да не я изплаша и в същото време се чудех защо избра точно мен сред толкова много хора? След като постоя малко литна, направи едно кръгче и отново се върна на ръката ми. Това се повтори няколко пъти, сякаш аз бях нейното цвете!
Контактът с това същество беше свръхестествен за мен! Все още се питам защо малката крилата фея избра точно мен от цялата тълпа, която беше на полянката?


От тогава възхищението и страхопочитанието ми към пеперудите е много голямо и винаги, когато видя някоя се сещам за онази първата, която ми обърна специално внимание!
По-късно пътя ми се пресече и с човек, който си ги колекционираше, но мъртви и с прободени тела. Искаше да събере цялата им красота, всичките им багри само за себе си, а това е толкова ужасно! Той пишеше стихове, убиваше моите приятелки и се гордееше с това! Дори и сега, когато пиша тези редове ме побиват тръпки! Не разбирам как убиването на каквото и да било, може да носи удовлетворение на някой? Но да не говориме повече за това!


Нека да се върнеме на свещничето! То се сдоби с торбичка, на която нарисувах една от пеперудите, които бяха накацали по него. После пое по своя самостоятелен път, като изненада за рожден ден! В моментът, когато излетя от ръцете ми аз се сетих за описаната по-горе случка и отново ми стана мило!


Щастлива съм, че донесе радост на новият си притежател! Е не съм сигурна, че радостта е толкова голяма, колкото моята при срещата ми с ОНАЗИ пеперуда, но поне знам, че ще е достатъчна за да се грижат добре за свещничето!
Желая ви лека, пеперудена вечер!

сряда, 30 януари 2013 г.

Маргаритки :)


Здравейте,
Може би се питате къде се изгубих през последната седмица и половина? Сега ще ви кажа!:)
Имах за изпълнение няколко проекта по поръчка за рожденни дни, най-малкото ми патенце беше болно и времето беше толкова ограничено, че нямаше как да подготвя сносна публикация:( Не че тази е такава, но нямах време дори и за това!


 Днес ще ви представя един комплект от картичка и свещник. Поръча ми ги Юлето за рождения ден на една девойка, която харесвала маргаритки и калинки. Тази задачка се оказа закачка, защото малко преди това правих също с маргаритки комплект за моята приятелка Ели. Сега ще ви покажа маргаритките по-поръчка, защото Ели още не е виждала своите маргаритки и ако ги види тук , изненадата ще се развали!


 Както виждате свещничето е рисуванос бои и контур за стъкло, а също и маргаритките на картичката. Торбичката пък съм изрисувала с акрилни бои преди да я сглобя.
За днес е това от мен, желая ви усмихнат ден!:)


P.S.Съжалявам за лошото качество на снимките, но ги правих късно вечерта и не можах да покажа  всички достойнства на комплекта:)

неделя, 20 януари 2013 г.

Рециклирани буркани

 
Ето и още нещо, с което бих искала да участвам в предизвикателството "Рециклирай" на Бисерка/Bearkis  отправено ни в Hobby Challenges.
Има много начини за рециклиране на буркани. Някои от тях са да ги оцветим с различни техники, бои и лакове; да ги декупажираме или апликираме. Виждала съм рециклирани буркани, които могат да се използват за касички, съхранение на подправки,  вази, интериорна украса, преспапиета, съкровищници и какво ли още не.


Истината е, че точно този начин на рециклиране, който искам да ви покажа си го откраднах. Гледах клипче в youtube, което ми направи силно впечатление, но беше толкова отдавна, че за мое голямо съжаление не мога да ви дам връзка към него.

 
Рециклирала съм: два буркана от лютеница с различни размери, тел от гъвкав въздуховод (много е трудна за работа, защото е много твърда и почти не подлежи на огъване), няколко стари копчета и разбира се бои и контур за стъкло.


Въпреки, че е краден е любимият ми начин за рециклиране на буркани, защото ги превръща в носители на феерия от светлина!


Предполагам като много от вас и аз обичам свещници и фенери. Не е случайно и това, че когато рисувам стъкло, то е предимно под формата на свещници.


Обожавам моментът, в който се стъмва и мога да си запаля свещичката на нарисувания през деня свещник. Когато се запали свещта, сякаш свещникът глътва първата си глътка въздух. Стъклото оживява! А светлината на пламъчето, процеждаща се през стъклените стени обагря с цветната си игра не само очите, но и сърцето!


Пожелавам ви лека и приятна неделна вечер! :)

събота, 19 януари 2013 г.

Медальонче в тонче :)


Здравейте,
В предишната статия ви изложих моята гледна точка относно рециклирането и сега няма да ви занимавам с това. Просто исках да ви покажа още един от многобройните начини за рециклиране на фунийки от вестник :)

 
Ние не купуваме вестници, но доста често получаваме рекламни такива. За всички е досадно, когато почти ежедневно намираме пощенската си кутия пълна с рекламни брошури, особено когато те са придружени и от месечните сметки, но нека не ги изхвърляме в яда си! Те могат да ви послужат за създаването на нещо хубаво, което от своя страна да спести някой лев от изтънелите ни портмонета:) Пък и е друго да знаеш, че никой друг няма бижу като твоето, просто защото е излязло от твоите ръце:)


Тук можете да видите една висулка, направена точно както в картичката от "Рециклирай"! Разбира се вие можете да си я оцветите както искате с акрилни бои и да си я лакирате! Моята висулка е оцветена така, защото ще е в тон с последното творение на свекърва ми, която си шие страхотни, уникални неща, а аз исках просто да я зардвам с медальончето!  :)
P.S.А ето и няколко снимки заедно със сукмана, който е направен от шалчета!

Това е по-близък план на каренцата.




За съжаление когато правих висулката, сукмана не беше при мен и се консултирах по телефона за цветовете и както се вижда не е много точно оцветен, но и така става. Разбира се снимките не са особено добри, но се надявам да придобиете поне някаква представа:)

сряда, 16 януари 2013 г.

Рециклирай!




"Рециклирай" е темата на предизвикателството, което ни отправя Бисерка/Bearkis в Hobby Challenges! Това е моята картичка изработена от:
1. Плетени фунийки от вестник, които са боядисани и лакирани
2. Листата на цветето са сътворени от старо дънково яке, което използвам за зашиване на кръпки на децата
3. Много старо копче от запасите на майка ми
4. Част от надписа е направета от парченце сатенен шнур, останал ми от друг проект
5. За разкош два цвята контур за стъкло


Няма какво да се лъжем! Ние живеем в едно консуматорско общество и повечето хора не се и замислят какво оставяме на нашите деца!
За първи път се сблъсках с рециклирането, когато бях на гости на мой вуйчо в Германия през 2001 година (ако не ме лъже паметта:) Тогава бях ученичка и ми направи впечатление постоянното повтаряне от страна на роднините кой боклук в коя кофа се изхвърля! Оказа се, че това се дължи на солените глоби за тези, които не изхвърлят разделно! Впоследствие разделното събиране постепенно навлезе и у нас. 


Аз лично нямам възможност да подредя няколко кофи (все пак живеем в малък апартамент с три деца:), но въпреки това изхвърлям разделно пластмаса, хартия и стъкло. Просто ги събирам в отделни торбички, с които е окичена цялата ми кухня. Най-големият ми син Самуил все по-рядко ме пита кое, къде да изхвърля, Калоян - постоянно, но това ми предстои и с Борко!
И да - знам! Събират всички боклуци заедно в един и същи камион, но се надявам това да се промени някога (само дано да е в близко бъдеще)!!! Аз се чувствам лично отговорна и за това възпитавам децата си така, че те да са готови за този момент! 
Уча ги също и да не замърсяват околнота среда, както и да пестят природните ресурси! Не знам какво ще се случи и те какви хора ще бъдат, все пак след една възраст всеки отговаря за собствените си действия, но нали за това са родителите - да дават пример!


Мисля, че и хората на изкуството са като родителите, но някак си по-всеобхватни. Те предават послания чрез творбите си. Чрез тях те въздействат на обществото, а това е до някъде по-отговорно от възпитанието на деца! Ето защо горещо поздравявам Бисерка за този подтик да творим рециклирайки! Може би повече предизвикателства трябва да са свързани с тази тема.
Когато публикуваме творбите си ние оказваме влияние не само хора на изкуството! Мисля, че ако успеем да въздействаме чрез творчеството си дори и само на един човек, това ще е крачка към положителната промяна от която всички имаме нужда, не само ние, но  децата ни и техните деца...


неделя, 13 януари 2013 г.

Шушулко


Здравейте мили шушулковци,
днес е неделя и утре започва новата седмица. Може би настроението не е най-приповдигнатото, но си помислете, че с всяка нова седмица се приближаваме към дългоочакваната пролет! :)
За мен беше хубав ден, защото цялата седмица се канех да направя картичката за новото предизвикателство на Мария при Картичкофуриите, а днес още от ранни зори (6,30часа) ми дойде вдъхновението и до обяд беше готова  (добре, че имахме манджа от вчера:). Темата на предизвикателството е "Картичка с природни материали" и е 150-то по ред.
По душа съм си нещотърсач, точно като Пипи и където и да ходя си влача разни неща в нас. Било то коренче или клонче, разни листенца, цветенца, камъчета и семенца, дори веднъж си домъкнах от Витоша цял плик с кори, които събрах от една паднала и изгнила бреза. При всички домъкнати нещица, изобщо не знам как има място за децата!? :)
Точно заради големия брой на материалите, изборът с кои точно да работя ми беше много труден, защото си ги харесвам всичките! Когато станах тази сутрин си казах: "Не, край! няма да се чудя повече! Ще бъдат любимите ми шушулки!"


Винагисъм обичала шушулките: малки, големи и техните бобчета!:) Предполагам, че тези ми предпочитания са породени от любима моя детска книжка на Астрид Линдгрен, а именно "Братята с лъвски сърца". Ако си спомняте там по-големият брат - Йонатан наричаше братчето си Шушулко и винаги, когато видя шушулки или бял гълъб се сещам за стихчето:
"Ще знам тогаз, Шушулко мой,
че туй е твоята душица, 
потърсила мечтан покой
край моята главица"
Веднага след като взех решението, моделът се избистри в главата ми, запретнах ръкави и седнах да майсторя. Трябваха ми само за направата на охлюва около два часа, тъй като си го рисувах и едва след това го изрязвах със скалпела, което отне и повечето време! В него има шушулени бобчета, но не ми се искаше да изпускам възможността да сложа поне част и от шушулчицата:)
Тези шушулки са събирани с много любов от нас с децата! Дано да усетите поне част от тази любов, съхранена и отлежала за да разцъфне в подходящият момент!



четвъртък, 10 януари 2013 г.

Какво ново?

Привет от мен:)
Днес ще ви представя три нови свещника. Още не съм им ушила торбички, но гогато го сторя ще допълня снимките и с тях.
Като се замисля Св. Валентин ще е при нас след горе-долу месец. Време е да се подготвяме вече и за него въпреки, че като цяло уважавам повече Зарезан, не заради друго, но си е наш. По този повод съм обещала да направя и няколко зарезанки между валентинките;)













Това е от мен за днес:) 
Отивам да творя, а вие се наслаждавайте на вечерта със семействата си!

Предай нататък



Здравейте,
Днес искам да представя на вашето внимание една много интересна игра, която както разбирам се провежда от няколко години, но аз лично разбрах за нея днес от Деси и реших да се включа. Тя се казва "Предай нататък" и има следните правила: първите пет от вас, които оставят коментар, с който се записват за участие ще получат подарък от мен до края на 2013 година! Те от своя страна трябва да публикуват в своите блогове статия за играта, както и да подарят на първите пет оставили коментар подарък! Подаръците трябва да са ръчно изработени от самите вас! Смятам, че играта е забавна, подтиква към креативност и ни учи да даваме. Нека  да се отвориме към другите хора и да намерим нови приятели:)

вторник, 8 януари 2013 г.

Ланшна пълнена кокошка

Миналата година направих за Калоян (средният ми син) възглавничка - кокошка, на която може да се седи. Ших я по кройка от старо списание, но той я скъса (защото ми е толкова мирничък и послушен:). После му направих друга, но с подобрения. Калоян я кръсти Коко (от "Домът на Фостър за въображаеми приятели":) 
Когато пълнех Коко с парцали се случи най-големия ми син - Самуил да ме попита "Какво ще има за ядене?" Още не мога да забравя изражението му, когато получи отговор "Ми, пълнена кокошка". Той ме погледна с недоумение "Не, сериозно! Какво ще готвиш?", а аз отвърнах: "Пълнена кокошка! Ти не виждаш ли,че я пълня в момента?"
Горкото дете разбра, че се шегувам чак когато се разсмях. Е кажете ми сега, що за майка съм? Пълен ужас! Само дано между вас да няма някой от соц. служби, че...:)
Ето и малко снимки на Коко:
 В анфас и...

 ...в профил

На тази снимка е разбойникът Калоян.

Пак той, а ръката която подмолно се подава от леглото за да го гъделичка по голия крак е на Самуил:)

Тук Самуил монтира Борис на гигантската кокошка! 

 Снимката отново е с участието на Ръката, но този път е в ролята на "Мама Квачка"! Пази Борко да не падне!


Има и още снимки, но не мисля да ви отегчавам повече!
Планувам скоро да има цяло стадо кокошки:), но ще видиме кога ще е, че времето нещо все не ми достига.