понеделник, 27 януари 2014 г.

Приказка за Снежко


Здравейте,
Ето, че дългоочакваният от децата сняг се появи и аз се сетих, че още първите дни на януари попаднах на една много интересна находка в сайта на  Recyclart


Това беше коледна играчка - направена от рециклирана електрическа крушка! Толкова ми допадна тази идея, че веднага запретнах ръкави, изрових от боклука крушката, която беше изгоряла предният ден и седнах да творя! Извадих си боите за стъкло, твърдо решена да сътворя мой си пингвин!


После стана ясно, че крачетата и шалчето трябва да претърпят прерисуване с акрилни бои тъй като от черният фон на гръбчето изобщо не си личаха, но въпреки спънките излезна много хубаво пингвинче! Различно и мое си, въпреки чудесната чужда идея!


После последва една фотосесия на пингвинчето, което окичих на истинско, живо дръвче със съдействието на съседката:) Накрая пингвинчето си намери и приятел, с когото реши да остане и да споделя с него и неговото прекрасно семейство всички бъдещи коледи! :)


А за десерт ви поднасям една наша си история от днес! Свързана с болните ми дечица, които са  си в къщи и снежното човече, което направих за да ги развеселя:)


Днес когато децата се върнаха обратно в стаята си след закуска завариха на прозореца един посетител - мъничко снежно човече! Имаше си малка червена шапчица и също такова малко червено шалче, а на дрешката - копченца. Разтегли устата си в чаровна усмивка и ни се представи! Казвал се Снежко!
Решихме да поканим малкият гост вътре, но той любезно отказа, като изтъкна, че на вън времето било направо чудесно за него, а и си имал шапка и шал - нямало да настине! Просто искал да ни види, че отдавна не ни е навестявал! Да разбере как сме и да се порадва малко на децата преди да тръгне отново на път!
 Поприказвахме си сладко, а след това го оставих да се радва на играещите в стаята деца!


Докато свърша малко домашна работа и то станало обяд! Казвам си: "Хайде време е да се слага за масата! Ще поканя и малкият ни гост да сподели с нас трапезата!", нооооо когато влизам в стаята какво да видя? Децата продължават да си играят, а Снежко - изчезнал! Викахме го, търсихме го, а него го няма - тръгнал си!


Под топлите лъчи на слънцето останали на перваза на прозореца само  шапката и шала на Снежко! Мокри, от локвичката разтопен сняг!