вторник, 13 май 2008 г.

Очи

Очите ни са цветни водопади,
отключени да литнат в пропастта.
От болката душите да избавят,
изливащи човешката вода.

Очите ни са цветните витражи,
на малки храмове - човек
с единствен, но пък верен вярващ,
с единствен съдник и отец.

Очите ни са цветни книги,
предлагащи света на длан.
Калейдоскопи нагласени,
за всеки със различен блян.

13.05.08г.

понеделник, 12 май 2008 г.

Жената от тротоара

Удавена в парфюм жена,
позира по тротоара.
В очите и блести тъга,
но себе си продава.

Не искаща, но търсеща
с усмивка тя флиртува.
Дебнеща, не бързаща
под падащ здрач ловува.

Излъскан, нов модел кола
забавя до тротоара.
Без думи.Само клаксона.
Вратата се отваря.

Не искаща, намерила
снагата си поклаща.
Изгубена, погубваща.
Накрая нея хващат.

11-12.05.08г.

неделя, 11 май 2008 г.

Какво оставяме на нашите деца?

Знаеш ли на вятъра посоките
и на птиците гласа,
песъчинките и броят им,
а звездите на твърдта?

Знаеш ли цвета на всички
чудно хубави цветя?
Вдишвал ли си аромата им,
ароматът на света?

Облаците на небето
дето носят се - ефир,
дълбините на морето
давещи се в синкав мир?

И живял ли си във бъдното,
не сега, а друг живот,
нещо ново и незбъднато
без наденат ти хомот?

Чуй земята стене вече,
под товара си, от нас!
Замисли се ти човече,
днес е твоят вотен час!

Не обричай - мъртви,
още неродените деца!
Остави им ти: мечти,
въздух и вода.

11.05.08г.

петък, 9 май 2008 г.

ОБЯВА

Някой търси ли да купи,
няколко таланта стари?
От тавана ги свалих,
прашни и забравени.

Някой там, ценител търсещ,
да ми звънне вечерта.
Може и до късно, знае се
с тях ще бъда през нощта.

Малко ще да ги почистя,
поотупам от прахта,
а с иглата и конеца -
качвам тяхната цена.

Знам, че в наш'то "ново" време
няма да се търсят май,
но съм длъжна да опитам!
Де ще му излезе края?

Има тук талант от татко
с четка, молив във ръка.
Този със гласчето сладко
е от баба ми добра.

Другия зад него точно
е със стиховете знам,
хубав е, почти не ползван.
Той от мама е. Таман!

Знаете ли май, че вече
се отказвам от това.
Мисля аз да си ги ползвам,
нищо, че е през нощта.

10-11.05.08г.



сряда, 7 май 2008 г.

ЕСЕННИ ЛИСТА

Шумят листата на брезата,
а клонките й нежно се преплитат.
В старинен танц те търсят свободата,
а от ветреца лек - листа отлитат.

Но не към сини висини,отлитат те
към тъжната земя.
Мечтали за небесни ширини,
а паднали тук, долу в калта.

И няма, и няма те никога вече
да мечтаят за път към звездите.
Та от калта звездите са толкоз далече,
че с вятъра есенен отлитат мечтите.

И не е ли смешно, макар че не е?
Листата нападали долу в калта -
тя прилича на есенно тъмно небе,
а листата - звезди, макар и в калта.

04.2001