неделя, 11 май 2008 г.

Какво оставяме на нашите деца?

Знаеш ли на вятъра посоките
и на птиците гласа,
песъчинките и броят им,
а звездите на твърдта?

Знаеш ли цвета на всички
чудно хубави цветя?
Вдишвал ли си аромата им,
ароматът на света?

Облаците на небето
дето носят се - ефир,
дълбините на морето
давещи се в синкав мир?

И живял ли си във бъдното,
не сега, а друг живот,
нещо ново и незбъднато
без наденат ти хомот?

Чуй земята стене вече,
под товара си, от нас!
Замисли се ти човече,
днес е твоят вотен час!

Не обричай - мъртви,
още неродените деца!
Остави им ти: мечти,
въздух и вода.

11.05.08г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар