Показват се публикациите с етикет фенери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фенери. Показване на всички публикации

сряда, 6 август 2014 г.

Отново теменужки и малко рециклиране :)


Добър вечер,
Ето какво си правих през нощта, а и днес през деня:


Няма специален повод за тези чашки, просто ми се рисуваше и аз се отдадох на порива :)
За съжаление по едно време вече ми се размаза погледа и трябваше да прекъсна, но това не ми попречи днес да ги довърша :)


Да знам, че за пореден път ви занимавам с тези теменуги, но много си ги обичам и просто не можах да се въздържа :) Е по-различното тук са чашите, които в случая са стъклени, а не порцеланови.


Точно стъклените чаши ме притесниха със снимките  защото като ги гледам изглеждат красиви, но когато ги снимах се оказа, че почти нищо не се вижда от тях :) После се сетих, че имам стиропор и веднага прибягнах към помощта му!
А сега към рециклирането!


Преди време правих фенери от буркани, но тези с четвъртитата форма, защото именно тя много ми допада - по-различна и разчупена от обикновената кръгла! Исках да си направя такива фенери и за вилата и започнах да си заделям буркани точно с тази цел.


Да, но вчера като търсих нещо в шкафа се оказа, че съм насъбрала буркани за целия китайски народ да стигнат, а фенери на лице няма никакви! :)


Казах си, че и без това съм се хванала да рисувам с боите за стъкло, та защо да не започна да отмятам и по малко от тази работа дето и без това само отлагам?
Ето го резултата, но още си няма дръжка! Може като я измайсторя пак да го снимам - вече напълно готов:)


Аз отивам да дошивам едно нещо, а на вас ви пожелавам приятна вечер!

събота, 30 ноември 2013 г.

Коледна магия :)


 Магията на Коледа!
Какво е Коледният дух? Какво представлява това чувство на радостно очакване? Очакване на какво?


Коледа не е нещо, което може да се пипне или види, но защо тогава я очакваме с такова нетърпение? Дали това чувство не ни е насадено още като деца?


 Макар и отдавна пораснали, макар да знаем как седи въпросът с подаръците, макар и без особени финанси ние се стараем да направим Коледа вълшебна за нашите деца! Да осигурим най-доброто за тях, така че да се почувстват специални и докоснати точно от тази Коледна магия, която витае във въздуха! Може би наистина сме се сдобили с Коледният дух като малки?


Нещо като придобит инстинкт усвоен през детските години, но понеже ние сме го придобили се стараем да го предадем и на децата си! 


Замислих се по въпроса, защото днес най-голямото ми  момче - Самуил спореше с по-малкия си брат за дядо Коледа :) Мони казваше, че го има, а Калоян - не. Всъщност си мисля, че Калоянчо просто искаше да се наложи (както обикновено) над брат си или пък просто да си поспори с него:) 



Но ето, че Самуил е вече в трети клас, а все още искрено вярва в дядо Коледа и дори днес най-сериозно ми каза, че нямало време! Оставали 25 дена до Коледа и вече трябвало да си пишат писмата! :)Миля, че това е толкова мило! Аз, май още преди да тръгна на училище успях да разконспирирам роднините, но сега се старая да съм много чевръста с подаръците за да не изчезне онази магична частица, която все още кара децата да горят от нетърпение в очакване на този празник!


Част от магията се крие и в украсата! Гирляндите, висулките и цветните лампички подклаждат чувството за празничност!


Когато бях малка моят дядо (бащата на майка ми) донасяше всяка година точно преди празника една огромна елха, качваше се до тавана и сваляше коледните играчки, а ние с вуйчо бързахме да ги разопаковаме и закачиме. Аз украсявах ниските клончета, а той по-високите. Там в кашончетата с коледна украса се криеха и едни малки щипчици с отворче за свещичка в тях. Закачваше ги дядо - така, че да са безопасни, а вечер ги палеше. Никога няма да забравя тези Коледи!


Сега, когато рисувам коледните свещници се сещам за тези истински свещички, които грееха с топлите си меки светлинки! Иска ми се хората, които се сдобият със свещничетата да получат и частичка от топлината и уюта, които се надигат от спомените ми!


Пожелавам ви лека вечер!

вторник, 26 ноември 2013 г.

Позакъснели празнични фенери


Здравейте приятели,
Помните ли когато ви се оплаках, че компютъра ми е бъгясал и всичките ми снимки май са заминали? Тогава стана на въпрос, че имам некачвани неща от лятото,а и не само:) Тъкмо беше минал Хелоуин, а аз както никога до сега бях понаправила някои нещица по случая, които не можах да ви покажа:(


Всъщност този празник ми е толкова чужд и безразличен, че не може да ме трогне особено, но не така седи въпросът с децата!


Както е известно на всички децата са много лесно приспособими, особено що се отнася до неща, които им се нравят :) За тях такива празници са весели и приятни щом се прекарват в компанията на приятели и особено големи количества лакомства!


Въпреки непоносимостта ми към такива чужди и много комерсиализирани празници започвам да се пречупвам покрай милите ми наследници, които от година на година все повече се интересуват кога се празнува както св. Валентин, така и Хелоуин. Та покрай техните вълнения реших да зарадвам Самуил, Калоян и техните съученици с малко подходяща украса за училищните стаи и не само, но продължението на историята ще ви разкажа друг път...


Като всяка средностатистическа домакиня разполагам с буркани, които само ми се пречкат из шкафовете, но пък не ми се изхвърлят, 'щото може да потрябват да се прибере някоя манджичка, да се затвори малко зимнина в пристъп на лудост или пък да се нашарят както си трябва при някой творчески порив:))) Е случаят е точно такъв и аз реших да го използвам  хем да се зарадват дечицата, хем да отворя малко място за нови скъпоценни стъкленици!


След повърхностно изучаване на нужната информация в нета, отворих шкафа, награбих бурканите и рециклирането започна!


То не бяха салфетки, то не бяха бинтове, то не бяха бои... честно казано по едно време направо се хванах за главата от работата, която си отворих!


В интерес на истината преувеличавам, защото обичам да се занимавам с такива неща, а когато са за децата и крайният резултат е равен на усмивки - цялата бъркотия се забравя много бързо :)
Догодина - пак! Хи-хи!


А сега ви пожелавам спокойна нощ и да сънувате много приказни сънища!

неделя, 20 януари 2013 г.

Рециклирани буркани

 
Ето и още нещо, с което бих искала да участвам в предизвикателството "Рециклирай" на Бисерка/Bearkis  отправено ни в Hobby Challenges.
Има много начини за рециклиране на буркани. Някои от тях са да ги оцветим с различни техники, бои и лакове; да ги декупажираме или апликираме. Виждала съм рециклирани буркани, които могат да се използват за касички, съхранение на подправки,  вази, интериорна украса, преспапиета, съкровищници и какво ли още не.


Истината е, че точно този начин на рециклиране, който искам да ви покажа си го откраднах. Гледах клипче в youtube, което ми направи силно впечатление, но беше толкова отдавна, че за мое голямо съжаление не мога да ви дам връзка към него.

 
Рециклирала съм: два буркана от лютеница с различни размери, тел от гъвкав въздуховод (много е трудна за работа, защото е много твърда и почти не подлежи на огъване), няколко стари копчета и разбира се бои и контур за стъкло.


Въпреки, че е краден е любимият ми начин за рециклиране на буркани, защото ги превръща в носители на феерия от светлина!


Предполагам като много от вас и аз обичам свещници и фенери. Не е случайно и това, че когато рисувам стъкло, то е предимно под формата на свещници.


Обожавам моментът, в който се стъмва и мога да си запаля свещичката на нарисувания през деня свещник. Когато се запали свещта, сякаш свещникът глътва първата си глътка въздух. Стъклото оживява! А светлината на пламъчето, процеждаща се през стъклените стени обагря с цветната си игра не само очите, но и сърцето!


Пожелавам ви лека и приятна неделна вечер! :)