Април

Баба Марта подготвя премяната
за немирният весел Април,
който с багри реди икебаната
на природата - в пролетен стил.

Всеки знае го - колко е палав,
как на място не ще да седи,
тича, скача, дървета разлиства,
язди вятър, пробужда мечти.

Неподправена цветна изложба
той твори тези дни с лекота.
Ежегодна негова рожба
и предвестник на всички лета.

От безбройната пъстра палитра -
предпочита бяло Април.
С него пръска най-нежната вишна
и за нищо не би го сменил.

9-10.03.2009г.

ПЕТЪЧНО

Седя и мисля в петъчната вечер.
Залутала се бях в борбата с времето.
Децата неусетно си порастват,
а покрай тях и влачене на бремето,
съвсем забравих аз коя съм.
Животът ме окичи с бяла нишка,
а аз мечтите си не съм изпълнила.
Кога разбираш, че порастваш?
Когато всичко си загубил ли?
Във изтощението на делника,
забравих да живея истински.
И някак си се чувствам стара -
неизлечимо обесмислена.
Боли ме есенно отвътре,
за мене няма приложение.
Света наопаки бърнат е
във консуматорско забвение.

Очи

Очите ни са цветни водопади,
отключени да литнат в пропастта.
От болката душите да избавят,
изливащи човешката вода.

Очите ни са цветните витражи,
на малки храмове - човек
с единствен, но пък верен вярващ,
с единствен съдник и отец.

Очите ни са цветни книги,
предлагащи света на длан.
Калейдоскопи нагласени,
за всеки със различен блян.

13.05.08г.

Жената от тротоара

Удавена в парфюм жена,
позира по тротоара.
В очите и блести тъга,
но себе си продава.

Не искаща, но търсеща
с усмивка тя флиртува.
Дебнеща, не бързаща
под падащ здрач ловува.

Излъскан, нов модел кола
забавя до тротоара.
Без думи.Само клаксона.
Вратата се отваря.

Не искаща, намерила
снагата си поклаща.
Изгубена, погубваща.
Накрая нея хващат.

11-12.05.08г.

Какво оставяме на нашите деца?

Знаеш ли на вятъра посоките
и на птиците гласа,
песъчинките и броят им,
а звездите на твърдта?

Знаеш ли цвета на всички
чудно хубави цветя?
Вдишвал ли си аромата им,
ароматът на света?

Облаците на небето
дето носят се - ефир,
дълбините на морето
давещи се в синкав мир?

И живял ли си във бъдното,
не сега, а друг живот,
нещо ново и незбъднато
без наденат ти хомот?

Чуй земята стене вече,
под товара си, от нас!
Замисли се ти човече,
днес е твоят вотен час!

Не обричай - мъртви,
още неродените деца!
Остави им ти: мечти,
въздух и вода.

11.05.08г.

ОБЯВА

Някой търси ли да купи,
няколко таланта стари?
От тавана ги свалих,
прашни и забравени.

Някой там, ценител търсещ,
да ми звънне вечерта.
Може и до късно, знае се
с тях ще бъда през нощта.

Малко ще да ги почистя,
поотупам от прахта,
а с иглата и конеца -
качвам тяхната цена.

Знам, че в наш'то "ново" време
няма да се търсят май,
но съм длъжна да опитам!
Де ще му излезе края?

Има тук талант от татко
с четка, молив във ръка.
Този със гласчето сладко
е от баба ми добра.

Другия зад него точно
е със стиховете знам,
хубав е, почти не ползван.
Той от мама е. Таман!

Знаете ли май, че вече
се отказвам от това.
Мисля аз да си ги ползвам,
нищо, че е през нощта.

10-11.05.08г.

ЕСЕННИ ЛИСТА

Шумят листата на брезата,
а клонките й нежно се преплитат.
В старинен танц те търсят свободата,
а от ветреца лек - листа отлитат.

Но не към сини висини,отлитат те
към тъжната земя.
Мечтали за небесни ширини,
а паднали тук, долу в калта.

И няма, и няма те никога вече
да мечтаят за път към звездите.
Та от калта звездите са толкоз далече,
че с вятъра есенен отлитат мечтите.

И не е ли смешно, макар че не е?
Листата нападали долу в калта -
тя прилича на есенно тъмно небе,
а листата - звезди, макар и в калта.

04.2001

разделно

Един разочарован мъж.
Една объркана жена.
Как всичко рухна изведъж?
Във делник любовта им спря.

Горчиви думи, сълзи, стон,
излъгани мечти.
Изпиваща умора - трон
на страх и на лъжи.

Прозорецът допушва фас
със него във екип.
Тя нежно плаче във анфас
и кърпичка държи.

Последва час и други два,
наследство и делба.
За него само черен мир,
за нея самота.

Във бонус "двойката" получи,
куп спомени добри,
една самотна чанта "Гучи",
пуловер от кашмир.

Един разочарован мъж.
Една объркана жена.
Как всичко рухна изведнъж?
Без време - любовта им спря.

29.04.08 - 09.05.08.

ДЕН - ГОДИНА

Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Смели, в спретнати редици.
Отминават ред по ред.

Те се раждат във зората,
тръпнещи за краткият живот
и умират в тъмнината,
в плен на нощния кивот.

Дните - наниз перли,
капчици младежки смях
и вулкани от надежди,
куп сълзи и доза грях.

Ден - година.
Времето минава знай!
Сутрин - пролет, вечер - зима.
Ето, виждаш своя край!

Да живеш пълноценно,
всеки ден един живот.
Виждаш времето е ценно -
много крехък, гниещ плод.

Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Вечно в спретнати редици.
Знай ще дойде твоят ред!

29.10.2001г.

Как искам...

Как искам да обядвам аз със странника,
понесъл се на вятъра в мечтите си,
изгубил се във цветното на празника,
не слагал чиста риза на гърдите си.

На пейката в градинката седи
и гълъбите чака, та да поговорят.
Той цветни камъни реди им
и те при него кацат без да спорят.

Седни и ти на пейката в съседство,
послушай разговора им, безмълвен.
Разказва им за свойто детсво,
с копнеж и щастие изпълнен.

И само с птиците говори си,
от бремето на хората избягал.
За хора е затворил взора си.
На него гълъбите му прилягат.

Как искам да обядвам аз със странника
споделящ тъй, живота си със птиците.
Не чуващ вече, глъчката на празника,
изгубен, бродещ на града по улиците...

18.04.2008

Среща

Планината зелена,
зове ме към себе си!
Към реката студена,
под дърветата дребен си!

Сред треви и цветя,
ставаш горско дете!
А небето нощя?
Сякаш само за теб е!

Чуваш само шумът,
на природните тайни
и израства духът
по пътеки незнайни!

Знаеш! Идва часът
и се качваш на влака!
Среща имаш! На път!
Планината те чака!