сряда, 7 май 2008 г.

ЕСЕННИ ЛИСТА

Шумят листата на брезата,
а клонките й нежно се преплитат.
В старинен танц те търсят свободата,
а от ветреца лек - листа отлитат.

Но не към сини висини,отлитат те
към тъжната земя.
Мечтали за небесни ширини,
а паднали тук, долу в калта.

И няма, и няма те никога вече
да мечтаят за път към звездите.
Та от калта звездите са толкоз далече,
че с вятъра есенен отлитат мечтите.

И не е ли смешно, макар че не е?
Листата нападали долу в калта -
тя прилича на есенно тъмно небе,
а листата - звезди, макар и в калта.

04.2001

Няма коментари:

Публикуване на коментар