сряда, 30 април 2008 г.

разделно

Един разочарован мъж.
Една объркана жена.
Как всичко рухна изведъж?
Във делник любовта им спря.

Горчиви думи, сълзи, стон,
излъгани мечти.
Изпиваща умора - трон
на страх и на лъжи.

Прозорецът допушва фас
със него във екип.
Тя нежно плаче във анфас
и кърпичка държи.

Последва час и други два,
наследство и делба.
За него само черен мир,
за нея самота.

Във бонус "двойката" получи,
куп спомени добри,
една самотна чанта "Гучи",
пуловер от кашмир.

Един разочарован мъж.
Една объркана жена.
Как всичко рухна изведнъж?
Без време - любовта им спря.

29.04.08 - 09.05.08.

вторник, 29 април 2008 г.

ДЕН - ГОДИНА


Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Смели, в спретнати редици.
Отминават ред по ред.

Те се раждат във зората,
тръпнещи за краткият живот
и умират в тъмнината,
в плен на нощния кивот.

Дните - наниз перли,
капчици младежки смях
и вулкани от надежди,
куп сълзи и доза грях.

Ден - година.
Времето минава знай!
Сутрин - пролет, вечер - зима.
Ето, виждаш своя край!

Да живеш пълноценно,
всеки ден един живот.
Виждаш времето е ценно -
много крехък, гниещ плод.

Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Вечно в спретнати редици.
Знай ще дойде твоят ред!

29.10.2001г.

Как искам...


Как искам да обядвам аз със странника,
понесъл се на вятъра в мечтите си,
изгубил се във цветното на празника,
не слагал чиста риза на гърдите си.

На пейката в градинката седи

и гълъбите чака, та да поговорят.
Той цветни камъни реди им
и те при него кацат без да спорят.

Седни и ти на пейката в съседство,
послушай разговора им, безмълвен.
Разказва им за свойто детсво,
с копнеж и щастие изпълнен.

И само с птиците говори си,
от бремето на хората избягал.
За хора е затворил взора си.
На него гълъбите му прилягат.

Как искам да обядвам аз със странника
споделящ тъй, живота си със птиците.
Не чуващ вече, глъчката на празника,
изгубен, бродещ на града по улиците...

18.04.2008

сряда, 16 април 2008 г.

Среща



Планината зелена,
зове ме към себе си!
Към реката студена,
под дърветата дребен си!

Сред треви и цветя,
ставаш горско дете!
А небето нощя?
Сякаш само за теб е!

Чуваш само шумът,
на природните тайни
и израства духът
по пътеки незнайни!

Знаеш! Идва часът
и се качваш на влака!
Среща имаш! На път!
Планината те чака!

Въпроси в залеза


ВРЕМЕТО СЕ ИЗПЛЪЗВА, КАТО ПЯСЪК ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ ТИ. НЕ МОЖЕШ ДА ГО ЗАДЪРЖИШ! Никога нямаш време. Казваш си, когато имам време ще правя това или онова. Правиш планове да изпълниш мечтите си, а животът те блъска като бурно море. Вълните те заливат и едва имаш шанс да поемеш глътка въздух, преди да те залее следващата вълна. Бориш се, бориш се, а на края, когато бурята утихне и изгрее слънце откриваш, че ти остава САМОТА, защото времето на спомените е дошло! И то какви спомени! Повече са тези за борбата, е и малко хубави мигове от детството, преди да започне бурята. А! И какво стана? Времето пак се изплъзна в спомени. И пак не изпълни мечтите си! Присъстваш на залеза на живота си! Последни минути! За какво си мислиш? Учене, работа, деца, работа, малцина верни другари, работа, САМОТА, МЪКА! Последни секунди! Слънцето се е скрило на половина! Равносметка! Защо не се радва на всяка година, ден, час, минута, секунда? Защо не учи това, което иска? Защо не работи това, което ти беше приятно? Защо не прекара повече време с любимите си хора? А дали ги направи щастливи? Защо не следва мечтите си? Защо не отдели време? Слънцето залезе. Идва нощта! Отиваш си в нощта, а корабът потъва.Потъваш с кораба! ИСКАШ ОЩЕ ВРЕМЕ!

02.2008г.

Супернова


Ставаш майка! Ражда се звезда!
Твоята звезда!
Тя води те по пътя ти и грее за теб! Тя е пътят ти! Ярка и блестяща! И ти я следваш! Следващ я до сетния си дъх! Смееш се за нея и преглъщаш сълзите си.Тичаш напред, за да можеш да минеш пътя преди неяи да я научиш как да блести по-ярко, как светлината и' да достигне по-далеч и да огрее и други вселени, как да топли по-силно и да сътвори повече живот в безкрая!
Плачеш с твоята звезда и се опитваш да се превърнеш в черна дупка, за да погълнеш цялата и' болка. Страдаш с нея и искаш да я запалиш отново, когато светлината и' гасне!
Радваш се на всеки нейн лъч, красотата на светлината му те опива, поглъщаш го като покълнало цвете! Извисява те и те кара да цъвтиш!
Разбираш, и ти си звезда, но искаш твоята нова, малка звездичка да е най-ярката в съзвездието ''Семейство" и да грее по-далго от другите звезди!
Само не губи звездата си, защото ще угасне и твойта светлина, ще изгориш като метеорит и от теб ще остане само късче студен камък, непотребен никому!

22.01.2008г.

Въпроси






Улиците мръсни и задръстени,
пълни със коли и хора.
Автобусите претъпкани
и на всякъде умора.

Хора гаснат във пустинята
на бетонен, грозен град!
И къде е милостинята
към изпадналия брат?

Всеки знае само себе си!
Всички бързат ден за ден!
Знаеш на живота дните си?
От какво си упоен?

И какво те движи още
в този ужас и тъма?
И машина ли си станал?
Не обръщаш ти глава!

Толкоз болка, страх, самотност
- туй е твоята съдба!
И приемаш я с охотност?
Знай, че туй е суета!

Черните коси са време,
дадени за бройка дни!
И какво ли с теб ще вземеш
щом сърцето спре да бий?