сряда, 16 април 2008 г.

Въпроси в залеза


ВРЕМЕТО СЕ ИЗПЛЪЗВА, КАТО ПЯСЪК ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ ТИ. НЕ МОЖЕШ ДА ГО ЗАДЪРЖИШ! Никога нямаш време. Казваш си, когато имам време ще правя това или онова. Правиш планове да изпълниш мечтите си, а животът те блъска като бурно море. Вълните те заливат и едва имаш шанс да поемеш глътка въздух, преди да те залее следващата вълна. Бориш се, бориш се, а на края, когато бурята утихне и изгрее слънце откриваш, че ти остава САМОТА, защото времето на спомените е дошло! И то какви спомени! Повече са тези за борбата, е и малко хубави мигове от детството, преди да започне бурята. А! И какво стана? Времето пак се изплъзна в спомени. И пак не изпълни мечтите си! Присъстваш на залеза на живота си! Последни минути! За какво си мислиш? Учене, работа, деца, работа, малцина верни другари, работа, САМОТА, МЪКА! Последни секунди! Слънцето се е скрило на половина! Равносметка! Защо не се радва на всяка година, ден, час, минута, секунда? Защо не учи това, което иска? Защо не работи това, което ти беше приятно? Защо не прекара повече време с любимите си хора? А дали ги направи щастливи? Защо не следва мечтите си? Защо не отдели време? Слънцето залезе. Идва нощта! Отиваш си в нощта, а корабът потъва.Потъваш с кораба! ИСКАШ ОЩЕ ВРЕМЕ!

02.2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар