Привет и от мен!
Вече втори-трети ден не мога да седна като хората и да си направя една картичка, чиито проект ми се върти из главата и напира да излезне, но просто обстоятелствата не му позволяват!
Събота и неделя, когато и големите деца са си в нас е голяма патардия, особено ако и времето не позволява излизането на вън, а този случай е точно такъв!
Та през почивните дни така и не успях да я направя въпреки, че я замислях като проект по едно предизвикателство, но така и не успях да я включа и затова си позволих да я изменя.
А вчера? Вчера беше просто ужасен ден. Като за начало Борко беше страшно кисел, после се оказа, че Калоян се е проявил в училище, но не в добрия смисъл. Денят не беше свършил и изненадите продължаваха! Когато отидохме да вземеме Самуил от училище се оказа, че е с температура. Веднага тръгнахме към лекарката, но по понеделнишки коридорът преливаше от хора, чакащи за нея, а работният ден свършваше само час по-късно.
Прибрахме се, а там ме чакаше поредният сюрприз. Не зная по каква причина, но компютъра се държеше така, все едно съм го преинсталирала, а това не е никак добре, защото аз просто не мога да помня имена, числа и ... пароли. Всичките пароли, които си бях запаметила, всички отметки, всички профили бяха изчезнали! Добре, че тук влизам доста често и си помня паролата, че щеше да стане една......:)
Въпреки всичко днес сутринта станах в ранни зори, оправих децата, болният Мони, закуската и т.н., а после седнах да направя това, което напира в мен вече 3-ти ден.
И така между готвенето, температурата и подскачащият Борко, сътворих тази медена картичка :) Смея да твърдя, че ината е велика сила стига да го впрегнеш и използваш за правилните неща:)
Желая ви една прекрасна медена вечер!
Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо!
P.S.Включвам картичката в предизвикателството на Simon Says Stamps Challenge - Spring
А също така и в КФП№161 - " Използвай копчета"
вторник, 19 март 2013 г.
събота, 16 март 2013 г.
Бяло Зелено Червено
Не зная как не съм видяла до този момент новото предизвикателство на Hobby Challenges, като имате предвид, че е активно от седмица! То ме заинтригува както с името си "Бяло Зелено Червено....три разлюлени вълни", така и с автора, който ни го отправя, а именно Кати (Kakichka). Тя е една прекрасна дама, която твори със свой собствен, различен и интригуващ стил, каквото е и предизвикателството 'и! Познавам я от скоро, но картичките 'и много ми допадат, точно заради това, че са различни!
Още щом видях предизвикателството вчера, сложих Борко да спи, запретнах ръкави и седнах да творя! За съжаление Борко се събуди преди да съм приключила и се наложи да я довършвам чак вечерта! Много ми се искаше да я кача още вчера, но мисълта за ужасните вечерни снимки беше достатъчна да ме разколебае! :)
И така, представям ви моята картичка в бяло, зелено и червено! Фрезиите ги рисувах с контур и бои за стъкло върху три микроскопски стъкълца! Останалите материали са достатъчно разпознаваеми, та няма да ви занимавам с тях :)
Имам и други идеи по темата, но не зная дали ще успея да ги реализирам, а ако успея вие първи ще разберете :)
Това е от мен за сега, а на вас пожелавам един ползотворен и изпълнен с идеи творчески ден (или поне остатък от деня :)!
P.S. Включвам я и в Everybody Art Challenge: №228-Spring, пък да става каквото ще!
сряда, 13 март 2013 г.
Позакъснели мартенички :)
Добър вечер!
Пиша ви отново днес, че да отхвърля още малко от несподелените творения!:) Сутринта ви представих последното такова, а сега искам да ви покажа с много голямо закъснение моите мартенички:)
Първи са пеперудите, чието моделче видях тук и реших, че ще излезнат чудесни мартенички от тях. Наистина се получиха много симпатични пеперудки, но отчитам две грешки при изработката им. Първата е, че поради липсата на малък номер кука, ги плетох с голяма такава и второ използвах уж вълнена прежда, а според мен с памучна щяха да се получат по-добре и щяха да изглеждат още по-нежни, ноооооо........какво да се прави? Грешките са за да се учим от тях :)
Всъщност идеята ми беше да изплета такива за момичетата от класовете на Самуил и Калоян, а за момчетата да направя гривни за ръка, НО с моята скорост на плетене за другата година мисля, че ще са готови :)
И така децата се сдобиха с глинени мартенички, които си откраднах от тук, но за съжаление не им направих снимки, защото просто изключих! Много ме е яд, че не ги снимах, защото Самуил и Калоян си ги правиха сами, почти без моя намеса!
Тези снимки са на други глинени мартенички, които правих за семейството. Много са ефектни и лично аз съм много доволна от резултата :)
Мисля догодина отново да запретнеме ръкави и да се забавляваме с направата на такива мартенички! Тогава нямам намерение да пропусна снимките на сътвореното от малките ръчички! :)
Пожелавам ви уютна мартенска вечер!
Рециклирана Пълнена Кокошка :)
Здравейте,
Съжалявам за изчезването ми, но отново имах проблеми с клавиатурата! Тя е толкова своенравна, че прави каквото си иска. От време на време обявява стачка и спира да работи. Колкото и да се мъча да включвам, изключвам, рестартирам и бърничкам из настройките, тя просто не иска да ми асистира. После, може и след дни малкото 'и зелено диодче светва и ми дава знак, че тя отново е в настроение за работа:)
Точно такъв е случаят и сега! Предните дни не можех да я включа, а сега изведнъж се включи и аз бързам да пиша, защото просто не знам до кога ще благоволи да работи моята клавиатура с характер:)
Междувременно докато клавиатурата ми налагаше бойкот, натрупах доста неща за показване и не знам кога ще успея да си наваксам с публикациите.
Започвам от последното творение. То е инспирирано от великденските нещица на Юлето , а пък и бях обещала на Самуил (най-голямото ми момче)още миналата година, да му направя такава възглавница - кокошка!
Е явно, че сега е бил моментът да направя и неговата кокошчица, която завърших вчера и още си няма име. Мони само каза, че приличала на Енгри Бърдс, а аз съм щастлива, че той е доволен!
Разбрах това по начина, по който гледаше кокошката, а и ми каза: "Благодаря мамо! Много хубава стана!" :) Бих направила още сто, само и само да чуя това!
Етикета "рециклиране", който сложих на публикацията е заради това, че цветните части, които се виждат по нея като глава, крила и опашка ги кроих от малки остатъци плат, твърде малки за да се шие дреха от тях, а пък пълнежа е изцяло от парцалчета и то такива, ставащи единствено за изхвърляне, като обрезки от оверлог и остатъци от кроене.
Когато се изхвърлят платове, особено от синтетични материи, те не могат да се разградят. Почвата и подпочвените води се отравят от химикалите, с които се третират платовете при създаването им.
Великден е специален празник на възкресението, разкаянието и спасението! Символично е и това, че е винаги през пролетта, когато и природата се възражда за нов живот! Всичко е свързано с втори шанс и мисля, че рециклираната ми кокошка, която гълта по 2-3 големи плика с ненужни парцалчета е добра интерпретация по темата:)
Оставям темата отворена защото знам, че това няма да е последната пълнена кокошка, а пък и не искам да ви досаждам повече.Като видях работеща клавиатурата, сега не мога да се спра:)
Пожелавам ви един приятен, пролетен и жизнерадостен ден!:)
вторник, 26 февруари 2013 г.
Рециклиран морски полъх :)
Здравейте! :)
От години съм установила, че имам слабост и към...копчета! Да много обичам копчета, но има такива, които са наистина специални за мен! Едни от тях са седефените копчета!
Случва се, когато бракувам стари дрехи, да свалям от тях копчетата, но ако те са седефени се свалят задължително:) Събирам ги от години и много си държа на тях! Случвало ми се е дори да си купя някоя дреха само заради мидените копчета:)
Събирам си ги в една кутийка, но не ги пришивам на дрехи, защото ми е мъчно да използвам за това тези малки украшения!
Преди няколко години реших, че трябва да ги използвам за да сътворя някакви накити. Тогава не можех да изпълня плана си точно както исках, защото просто нямах необходимите материали за това.
Тогава си направих едни обици, които представляваха четири копченца свързани с халкички помежду си и кукичка. :) Доста обикновени, но аз и тях си ги обичах:)
В петък, когато си правих обиците от морско стъкло се присетих за предишната ми идея със седефените копчета. И ето! Най-накрая те са факт!
Може да се каже, че новите ми обици са рециклирани, защото копчетата са поне трета употреба, кукичките - втора, тънката тел също не е първа, даде ми я моят свекър
Румен. Единствено дебелата тел е нова, но то пък нямаше как да ги направя без нея:)
Нежни, малки, седефени копченца, чрез които достига до нас частица от обаянието на морските дълбини...
Това са те: моите нови, направени с много любов обици!
Пожелавам ви един прекрасен, седефено-нежен ден от мен;)
събота, 23 февруари 2013 г.
Кокичета за момичета :)
Здравейте приятели,
днес съм изключително щастлива, защото днес си направих един комплект (медальон и обеци) от морско стъкло, който замислях от дълго време, но все не сядах да направя:)
Стъклото го събираха моите момчета приди две години, когато бяхме за последно на море:) Още тогава си бях наумила да си направя нещо от тези стъкълца, но все не стигах до него, докато днес не удари и неговият час!
Вече преди седмици нежните кокичета подадоха главички от замръзналата земя, с което ни предизвестиха идващата пролет!
И ето, че и аз съм с крак с времето! С един коршум - два заека! Хем си направих бижута от морското стъкло, хем на тях нарисувах нежни пролетни кокиченца!
Зная, че не са нищо особено, но пък са с голяма емоционална стойност за мен и много им се радвам :)
Пожелавам ви една приятна вечер с моите малки кокичета - символ на чистотата, надеждата и пробуждането:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)