Хайде на път! :)

В последно време ми се ще да попътувам малко! :) Няма значение къде, просто ми се иска да мръдна поне малко извън София! Всъщност май ви излъгах! Имам съвсем ясна представа къде искам да отида! Ходи ми се в Копривщица!

Ще ми се да поседя малко на спокойствие и тишина, да вдишвам планинският въздух на Средна гора и да ме обземе копривщенското безвремие!

Ех мечти, мечти! И като споменах за мечти, когато бях малка започнах да мечтая да прекарам поне една година в Копривщица! Да живея там и да пиша, рисувам или просто да творя моите си нещица! Да ходя на разходки из горите, да бера горски плодове, билки и гъби. Дори да варя сладко :), да усетя и изживея смяната на сезоните - всеки с неговата си красота, но там! Там е моята Вила Вилекула, там е безгрижието от детството, от там е родом душата ми!
Сранна връзка с този град! Нямам роднини от Копривщица, но едно време, когато майка ми е била малка и нейните родители отишли на гости там, те се влюбили в малкото градче - уютно сгушено в планината! Събрали пари, взели и на заем и си купили къща там!

После годините минавали и семейството прекарвало всяко лято в Копривщица - мястото, в което се влюбили! Но майка ми се влюбила не само в мястото!
Един прекрасен, слънчев ден тя се показала на прозореца на къщата, а от другата страна на улицата седял на пейката и рисувал един младеж! Той рисувал точно нашата къща, а когато си тръгвал отнесъл скицата, но оставил сърцето си на девойката от прозореца! Това бил моят баща :)

Въпреки, че съм пътувала на доста места из страната няма такова, което да съм почувствала толкова мое, колкото Копривщица! Явно, че е наследствено да се обвързваме емоционално с този град :)

Там има приказка, че който е пил вода от Войводенец си остава за винаги копривщенец :), а аз със сигурност съм пила, така че.....:)
Пожелавам на всеки да открие своето вълшебно място, където да се чувства истински щастлив! :)