понеделник, 8 април 2013 г.

Хайде на път! :)



В последно време ми се ще да попътувам малко! :) Няма значение къде, просто ми се иска да мръдна поне малко извън София! Всъщност май ви излъгах! Имам съвсем ясна представа къде искам да отида! Ходи ми се в Копривщица!


Ще ми се да поседя малко на спокойствие и тишина, да вдишвам планинският въздух на Средна гора и да ме обземе копривщенското безвремие!


Ех мечти, мечти! И като споменах за мечти, когато бях малка започнах да мечтая да прекарам поне една година в Копривщица! Да живея там и да пиша, рисувам или просто да творя моите си нещица! Да ходя на разходки из горите, да бера горски плодове, билки и гъби. Дори да варя сладко :), да усетя и изживея смяната на сезоните - всеки с неговата си красота, но там! Там е моята Вила Вилекула, там е безгрижието от детството, от там е родом душата ми!
Сранна връзка с този град! Нямам роднини от Копривщица, но едно време, когато майка ми е била малка и нейните родители отишли на гости там, те се влюбили в малкото градче - уютно сгушено в планината! Събрали пари, взели и на заем и си купили къща там!


После годините минавали и семейството прекарвало всяко лято в Копривщица - мястото, в което се влюбили! Но майка ми се влюбила не само в мястото!
Един прекрасен, слънчев ден тя се показала на прозореца на къщата, а от другата страна на улицата седял на пейката и рисувал един младеж! Той рисувал точно нашата къща, а когато си тръгвал отнесъл скицата, но оставил сърцето си на девойката от прозореца! Това бил моят баща :)



Въпреки, че съм пътувала на доста места из страната няма такова, което да съм почувствала толкова мое, колкото Копривщица! Явно, че е наследствено да се обвързваме емоционално с този град :)


Там има приказка, че който е пил вода от Войводенец си остава за винаги копривщенец :), а аз със сигурност съм пила, така че.....:)
Пожелавам на всеки да открие своето вълшебно място, където да се чувства истински щастлив! :)


6 коментара:

  1. страхотна история, събуди стари спомени...всичко най-добро!

    ОтговорИзтриване
  2. Никога не съм била в Копривщица , но ти така си го нарисувала , че ... сякаш бях там ...
    Толкова мила история , без малко да ме разплачеш .
    А картичката - прекрасна ! И на мен как ми се ходи някъдееееее , ама сега точно не е момента :))))

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова увлекателно си разказала твоята история, че и на мен ми се доходи...всъщност ние ще ходим на 24 май там:). И аз я харесвам, но моето място още стои неоткрито. Надявам се скоро и това да стане.

    ОтговорИзтриване
  4. Анастасия радвам се, че съм успяла да те разчувствам!
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Юле това, че съм успяла да те докосна с разказчето е прекрасно! Някаой ден трябва да отидеме до там заедно и ще видиш, че мястото наистина е вълшебно и то самото наистина буди чувствата, които описвам!
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  6. Тони пожелавам ти го, а и май малко ти завиждам защото ми се струва, че ти ще отидеш там преди мен! Пожелавам ти приятно изкарване там, а и да не забравиш да поздравиш Копрвщица от мен! Прегърни я с две ръце и и кажи, че я обичам! :)

    ОтговорИзтриване