Валентинки за Валентина

Здравейте, здравейте!

Аз все се заричам да си качвам нещата едва ли не в момента, в който ги направя, но все така се случва, че не мога да стигна до компютъра и винаги изоставам.
Това трябваше да е публикация още преди Свети Валентин, но ето - чак сега сядам да пиша :)

Една приятелка от квартала ми предложи още в края на миналата година да ме запознае с нейна приятелка, която се занимава с бижута и има малко магазинче. Запознахме се и се оказа, че момичето е много симпатично, а в нейното малко магазинче на име Лолита Фуерте има всякакви съкровища! Валентина ми обясни, че преди време имало една жена, която правела ръчно изработени картички специално за нея, но заминала за чужбина и от тогава си няма картички. Хареса някои от моите и любезно направи местенце за тях.
Тези картички и част от предни, които вече сте виждали са именно за малката съкровищница на Валентина. Не съм споменавала нищо за това, тъй като все забравях да питам дали може да пиша за нея тук :)

 Оставих ангела за десерт защото още с показването му Валентина много го хареса, тъй като си отива със последната и серия бижута с ангелчета. Толкова му се за радва, че някой решил да и го вземе като картичка за рождения ден, а тя беше много щастлива, че са я зарадвали тъкмо с него :)

А на раздяла ще ви покажа и сърчицето, което  подарих на Валето за именния ден, който както разбрах с малко закъснение бил на 10-ти февруари по православния календар (Света мъченица Валентина) :) 

 Пожелавам ви приятен следобед и уютна вечер!

Месецът на сърцата :)

Здравейте,
Януари беше един много лош месец защото моят Малчо беше болен през цялото време :( Ту едно, ту друго и от притеснения по него и от него не успях да направя почти нищо, ноооо все пак имам нещичко за показване, а пък и започна февруари - месецът на сърцата :)
Това са няколко картички, които сътворих по повод Свети Валентин, а и без повод:

Джобчето на тази картичка го ших специално за нея, но понеже машината изпитва затруднения с по-дебели платове и не стана точно така както го исках :(

Тези валентинки станаха много бавно, защото ги правих основно през нощта, а както можете да се досетите тогава нямаше как да си използвам шевната машина и се наложи да ги обшивам на ръка. Стана много по-бавно отколкото предполагах! Нещо съвсем друго е да шиеш плат на ръка! С хартиите и картона трябва да се внимава много, тъй като ако направиш дупчица на погрешното място, просто си остава дупка и трябва да се започва от начало!

 

Отново текстил и отново балон, но този път на картичка :) Ммммммм като цяло ми харесва, ноооооо може и по-добре! Според мен винаги може и по-добре!

Тази картичка правих по поръчка на Марина! Още не си я е взела, но се надявам да и хареса :) От представените тук картички тази ми е любимата! Аз като цяло доста рядко си харесвам нещата! 
Следващото сърчице също е за Марина - да си внесе малко Валентинско настроение в къщи:)

 
Пожелавам ви лека вечер, много добро настроение и усмивки!

Приказка за Снежко

Здравейте,
Ето, че дългоочакваният от децата сняг се появи и аз се сетих, че още първите дни на януари попаднах на една много интересна находка в сайта на  Recyclart

Това беше коледна играчка - направена от рециклирана електрическа крушка! Толкова ми допадна тази идея, че веднага запретнах ръкави, изрових от боклука крушката, която беше изгоряла предният ден и седнах да творя! Извадих си боите за стъкло, твърдо решена да сътворя мой си пингвин!

После стана ясно, че крачетата и шалчето трябва да претърпят прерисуване с акрилни бои тъй като от черният фон на гръбчето изобщо не си личаха, но въпреки спънките излезна много хубаво пингвинче! Различно и мое си, въпреки чудесната чужда идея!

После последва една фотосесия на пингвинчето, което окичих на истинско, живо дръвче със съдействието на съседката:) Накрая пингвинчето си намери и приятел, с когото реши да остане и да споделя с него и неговото прекрасно семейство всички бъдещи коледи! :)

А за десерт ви поднасям една наша си история от днес! Свързана с болните ми дечица, които са  си в къщи и снежното човече, което направих за да ги развеселя:)

Днес когато децата се върнаха обратно в стаята си след закуска завариха на прозореца един посетител - мъничко снежно човече! Имаше си малка червена шапчица и също такова малко червено шалче, а на дрешката - копченца. Разтегли устата си в чаровна усмивка и ни се представи! Казвал се Снежко!
Решихме да поканим малкият гост вътре, но той любезно отказа, като изтъкна, че на вън времето било направо чудесно за него, а и си имал шапка и шал - нямало да настине! Просто искал да ни види, че отдавна не ни е навестявал! Да разбере как сме и да се порадва малко на децата преди да тръгне отново на път!
 Поприказвахме си сладко, а след това го оставих да се радва на играещите в стаята деца!

Докато свърша малко домашна работа и то станало обяд! Казвам си: "Хайде време е да се слага за масата! Ще поканя и малкият ни гост да сподели с нас трапезата!", нооооо когато влизам в стаята какво да видя? Децата продължават да си играят, а Снежко - изчезнал! Викахме го, търсихме го, а него го няма - тръгнал си!

Под топлите лъчи на слънцето останали на перваза на прозореца само  шапката и шала на Снежко! Мокри, от локвичката разтопен сняг!