петък, 6 февруари 2015 г.

Думите, които не казах

Сега искам да споделя нещо, което много ме разтърси точно преди Нова Година.
Преди Коледа се случи така, че моята баба (единствената ми останала) падна и си счупи бедрената кост точно под таза. Последва операция и много дълъг престой в Пирогов, а точно един ден преди да я изпишат ми звънна чичо по телефона за да ми каже, че тя е починала. Така на 31 декември вместо да си я откараме у дома трябваше да я погребем!
Още не мога да се отърся от шока и да си обясня как може човек да почине от счупен крак!
Все още не мога да си простя, че не останах малко повече на последното свиждане (въпреки, че си имах основателна причина - най-малкото ми момче беше вдигнало температура и се притеснявах за него), защо не поприказвах малко повече с нея, защо не и казах, че я обичам! Колко ли самотна се е чувствала тогава!
Дори и когато беше в болницата ми казваше: "Е-е-е-е Вере малко са ти грижите, та сега и аз те притеснявам!"
Такъв човек беше баба ми! Скромна - никога не е искала от мен някакви големи и неизпълними неща, никога не се е сърдила и не ме е обвинявала, че не ходя често до Сливница; беше щастлива, когато се чуем по телефона и всички ние сме здрави, а случеше ли се някое от децата да е болно ми казваше, че се моли на Господ то да оздравее по-бързо!
Тя ме обичаше много както и децата ми и винаги успяваше да отдели понякой лев от скромната си пенсия за нашите празници, да прати по чичо ми книжки за децата или пък медец, а аз?
Аз бях ли добра внучка? Вечно бързаща, вечно тичаща, отбелязваща си наум, че трябва да отида до Сливница за да ги видя и да помогна с каквото мога, но без достатъчно време да направя това!
Никога няма да получа отговор на този въпрос! Не и от тази, която можеше да ми го даде!
Съжалявам, че натоварвам и вас с моите болки, но понякога е по-лесно да седнеш и да излееш всичките си мисли и болки на "белия лист".
Често правете дребни жестове на обич към близките си! Казвайте на любимите си хора, че ги обичате всеки ден! Дори и да стане като стар изтъркан, дори и банален рефрен - никога няма да е излишно!

2 коментара:

  1. Съжалявам за болката ти ...
    И да , никога не е в повече да кажеш на някого , че го обичаш ! Винаги съм казвала и питала : Каква е ползата от обичането ако не го казваш / показваш ...
    Баба ти те е обичала такава , каквато си . Бабите го могат !
    Прегръщам те !

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти Юленце! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване