четвъртък, 16 август 2012 г.

Завръщане

Здравейте,
Минаха вече две години от последната ми публикация в този блог (не че имам друг де) и най-накрая се реших да е предназначен не само за поезията ми, защото музата ме посещава все по-рядко и по-рядко, но и за всички неща сътворени от мен. В края на краищата пак ще е посветен на изкуството, но в разнообразни негови форми.
Като за начало ще започна да качвам снимки на мои неща, които съм правила през тези две години, а може би и малко по-старички;)













Това са първите ми опити за рисуване върху стъкло. Тъй наречените свещници, както и ще ги наричам по-нататъка бяха последвани и от обеци, но за съжаление нямам снимки от тях. Те бяха сътворени, когато не разполагах все още с апарат и нямаха късмет да се сдобият със собствена фотосесия. Дори тези свещници и картичките, които ще кача сега снимах с апарат взет назаем.





Имам и по-хубави картички, но тази ми е любимата и все още егоистично си я пазя.




Зя тази, коуто нарекох "Добро утро, Мечо"  срязах едно перде на децата.







Тези са от по-старите, които успях да хвана в кадър, тъй да се каже.
След това има голяма дупка от време, през което нямам нито една снимчица на моите неща, но нищо здраве да е. Уф и удивителна не мога да сложа, защото клавиатурата не ми работи като хората.
Тази също ми е една от най-любимите, но като я гледа човек веднага разбира, че нямаме особено голям късмет с клавиатурите.
Мисля това да е за днес, защото следващите снимки, с които разполагам са на картичките от миналата Коледа, а те са свързани с откриването ми на куилинг техниката, за която си заслужава да напиша отделна статия.






2 коментара:

  1. Много красиви картички си направила,особено тези с прозорчетата и хербариите! Свещниците също са хубави.
    Продължавай, и вдъхновението ще идва с всяко нещо, излязло изпод ръцете ти..:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти Бети,
    много си мила. Като гледам твоите вкуснотийки и вдъхновението ме залива. Искрено ти завиждам за готвенето, а най-голямото ми момче попита защо не им правя такива:), но кой каквото и колкото си може...

    ОтговорИзтриване