Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Смели, в спретнати редици.
Отминават ред по ред.
Те се раждат във зората,
тръпнещи за краткият живот
и умират в тъмнината,
в плен на нощния кивот.
Дните - наниз перли,
капчици младежки смях
и вулкани от надежди,
куп сълзи и доза грях.
Ден - година.
Времето минава знай!
Сутрин - пролет, вечер - зима.
Ето, виждаш своя край!
Да живеш пълноценно,
всеки ден един живот.
Виждаш времето е ценно -
много крехък, гниещ плод.
Дните - маршируващи войници,
дръзко гледат все напред.
Вечно в спретнати редици.
Знай ще дойде твоят ред!
29.10.2001г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар