Как искам...

Как искам да обядвам аз със странника,
понесъл се на вятъра в мечтите си,
изгубил се във цветното на празника,
не слагал чиста риза на гърдите си.

На пейката в градинката седи
и гълъбите чака, та да поговорят.
Той цветни камъни реди им
и те при него кацат без да спорят.

Седни и ти на пейката в съседство,
послушай разговора им, безмълвен.
Разказва им за свойто детсво,
с копнеж и щастие изпълнен.

И само с птиците говори си,
от бремето на хората избягал.
За хора е затворил взора си.
На него гълъбите му прилягат.

Как искам да обядвам аз със странника
споделящ тъй, живота си със птиците.
Не чуващ вече, глъчката на празника,
изгубен, бродещ на града по улиците...

18.04.2008