Сега искам да споделя нещо, което много ме разтърси точно преди Нова
Година.
Преди Коледа се случи така, че моята баба (единствената ми останала)
падна и си счупи бедрената кост точно под таза. Последва операция и
много дълъг престой в Пирогов, а точно един ден преди да я изпишат ми
звънна чичо по телефона за да ми каже, че тя е починала. Така на 31
декември вместо да си я откараме у дома трябваше да я погребем!
Още не мога да се отърся от шока и да си обясня как може човек да почине от счупен крак!
Все
още не мога да си простя, че не останах малко повече на последното
свиждане (въпреки, че си имах основателна причина - най-малкото ми момче
беше вдигнало температура и се притеснявах за него), защо не
поприказвах малко повече с нея, защо не и казах, че я обичам! Колко ли
самотна се е чувствала тогава!
Дори и когато беше в болницата ми казваше: "Е-е-е-е Вере малко са ти грижите, та сега и аз те притеснявам!"
Такъв човек беше баба ми! Скромна - никога не е искала от мен някакви големи и неизпълними неща, никога не се е сърдила и не ме е обвинявала, че не ходя често до Сливница; беше щастлива, когато се чуем по телефона и всички ние сме здрави, а случеше ли се някое от децата да е болно ми казваше, че се моли на Господ то да оздравее по-бързо!
Тя ме обичаше много както и децата ми и винаги успяваше да отдели
понякой лев от скромната си пенсия за нашите празници, да прати по чичо
ми книжки за децата или пък медец, а аз?
Аз бях ли добра внучка?
Вечно бързаща, вечно тичаща, отбелязваща си наум, че трябва да отида до
Сливница за да ги видя и да помогна с каквото мога, но без достатъчно
време да направя това!
Никога няма да получа отговор на този въпрос! Не и от тази, която можеше да ми го даде!
Съжалявам, че натоварвам и вас с моите болки, но понякога е по-лесно да седнеш и да излееш всичките си мисли и болки на "белия лист".
Често правете дребни жестове на обич към близките си! Казвайте на любимите си хора, че ги обичате всеки ден! Дори и да стане като стар изтъркан, дори и банален рефрен - никога няма да е излишно!
Съжалявам за болката ти ...
ОтговорИзтриванеИ да , никога не е в повече да кажеш на някого , че го обичаш ! Винаги съм казвала и питала : Каква е ползата от обичането ако не го казваш / показваш ...
Баба ти те е обичала такава , каквато си . Бабите го могат !
Прегръщам те !
Благодаря ти Юленце! Прегръщам те!
ОтговорИзтриване