Ягодата е шита на машина, мънистата - на ръка, а пък зелените части ги плетох на една кука. Това обяснява факта защо останалите сестрички на ягодката, които са готови отчасти все още не са довършени :), но както съм свикнала да чувам от малка "времето е наше"!
Винаги, когато стане въпрос за ягоди (които много, ама много обичам) се сещам за едно стихче, което си съчиних преди доста години в Копривщица докато се разхождахме из гората:
Ягодка красива
във тревата спи.
Сладко, ароматна,
с розови страни...
По това време си мислех, че малките горски ягоди, които се крият под високата зеленина ще ми се покажат специално на мен, само защото съм им измислила стихче, с което да ги викам :)))
Е показваха се, но мисля, че по-скоро се дължеше на усърдното ми залягане по поляните отколкото на стихчето:)
Поради късният или по-точно ранният час на писане ви пожелавам лека нощ или пък усмихнат ден:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар