Знаеш ли на вятъра посоките
и на птиците гласа,
песъчинките и броят им,
а звездите на твърдта?
Знаеш ли цвета на всички
чудно хубави цветя?
Вдишвал ли си аромата им,
ароматът на света?
Облаците на небето
дето носят се - ефир,
дълбините на морето
давещи се в синкав мир?
И живял ли си във бъдното,
не сега, а друг живот,
нещо ново и незбъднато
без наденат ти хомот?
Чуй земята стене вече,
под товара си, от нас!
Замисли се ти човече,
днес е твоят вотен час!
Не обричай - мъртви,
още неродените деца!
Остави им ти: мечти,
въздух и вода.
11.05.08г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар