Макове

Картичката с мака я завърших миналия месец и дори ви я показах, но сега и обръщам по-специално внимание защото има повод! Мака е правен с квилинг техника, както виждате. Беше готов още миналата година, но си седеше кротко в кутията и ме чакаше отново да ми дойде музата.

Свещника го рисувах в комплект с картичката, за да го подаря на моята приятелка Ани, която имаше рожден ден. Интериорът в тях е в червено и черно и реших, че маковете много ще му прилягат. Нямаше как да не вмъкна и нещо зелено, тъй като маковете растат по поляни, а пък и Ани обича зеленото.

По принцип не обичам червени цветя и ми е странно това мое увлечение по маковете. Рисувам ги често може би поради факта, че в тях има нещо, което свързвам с близостта до природата, просторните поляни и със свободата!

Миналата седмица най-големият ми син Самуил дойде при мен с помагалото си по български език за 2-ри клас. Каза, че иска да ми прочете нещо, което е едновременно хубаво и тъжно. Той ми прочете следното:

В полето

Небето бързо притъмня. В близкото блато жабите закрякаха.

Блеснаха светкавици. Изви се буря.

Всички цветя се скриха под листата. Само гордият мак стърчеше с вирната глава.

Скоро бурята премина. По мократа трева бяха пръснати макови листа като едри капки кръв.

 Когато Самуил ми прочете този откъс по К. Константинов се натъжих и аз. Преди години имаше доста силни порои и голяма част от полята в околностите на София бяха заляти. Даже това се случва почти всяка година, но тогава бях ходила до баба и дядо малко преди пороите.

 Полето беше пълно с цветя, а сред тях и макове. При следващото ми ходене веднага след пороите, маковете бяха изгубили листенцата си както в текста от помагалото. Тогава и аз изпитах тъга. Дори ми се въртяха рими в главата, но за съжаление не успях да ги запиша по време на пътуването, а после ми излетяха от главата, точно както и маковете бяха загубили цвета си!

Желая ви една спокойна, споделена и в никакъв случай тъжна вечер!

Очакваната торбичка

Здравейте,

Днес беше един хубав, слънчев, че даже и малко пролетен ден!

Днешното ми предложение за уютно прекарана вечер в приятна компания е с това пролетно свещниче на масата! Разтварящите се пъпки на цветовете не ви ли карат да копнеете още по-силно за пролетта?

Не зная какви са тези цветя, но видях снимката им в Интернет и толкова много ми харесаха, че реших да закича свещника с тях!

Всъщност не ви се струва! Наистина сте го виждали вече, но сега можете да го погледнете от друг ъгъл! Като вече завършено, защото преди си нямаше торбичка!:)))

Както и вчерашните пеперуди, така и пролетните разцъфващи пъпки са вече с нова собственичка! 

Надявам се да я радват, а на вас пожелавам лека вечер, в пролетно очакване!:)))

Пеперуди

Случвало ли ви се е да направите нещо, което ви харесва докато го правите, а след като е готово вече не ви харесва? На мен ми се случва постоянно. Когато отиде при някой друг отново ми става мило и особено, ако този някой си го харесва много!
Такъв е случаят и с този свещник с пеперуди! Много му се радвах докато го рисувах, защото пеперудите винаги са ми харесвали (е може би не точно нощните:)! Те са толкова ефирни и нежни същества! Носят такава красота и в същото време са тоооолкова крехки!
Веднъж, като малка ходих на хижа Гургулица с много приятели! Точно тогава ми се случи нещо много впечатляващо, което ще пазя винаги в сърцето си!

Направихме преход до горе, разбира се с почивки! При една от почивките както си седях на тревата, една малка бяла пеперуда се приближи до мен и кацна на ръката ми. Не можех да помръдна от страх да не я изплаша и в същото време се чудех защо избра точно мен сред толкова много хора? След като постоя малко литна, направи едно кръгче и отново се върна на ръката ми. Това се повтори няколко пъти, сякаш аз бях нейното цвете!
Контактът с това същество беше свръхестествен за мен! Все още се питам защо малката крилата фея избра точно мен от цялата тълпа, която беше на полянката?

От тогава възхищението и страхопочитанието ми към пеперудите е много голямо и винаги, когато видя някоя се сещам за онази първата, която ми обърна специално внимание!
По-късно пътя ми се пресече и с човек, който си ги колекционираше, но мъртви и с прободени тела. Искаше да събере цялата им красота, всичките им багри само за себе си, а това е толкова ужасно! Той пишеше стихове, убиваше моите приятелки и се гордееше с това! Дори и сега, когато пиша тези редове ме побиват тръпки! Не разбирам как убиването на каквото и да било, може да носи удовлетворение на някой? Но да не говориме повече за това!

Нека да се върнеме на свещничето! То се сдоби с торбичка, на която нарисувах една от пеперудите, които бяха накацали по него. После пое по своя самостоятелен път, като изненада за рожден ден! В моментът, когато излетя от ръцете ми аз се сетих за описаната по-горе случка и отново ми стана мило!

Щастлива съм, че донесе радост на новият си притежател! Е не съм сигурна, че радостта е толкова голяма, колкото моята при срещата ми с ОНАЗИ пеперуда, но поне знам, че ще е достатъчна за да се грижат добре за свещничето!
Желая ви лека, пеперудена вечер!

Маргаритки :)

 

Здравейте,

Може би се питате къде се изгубих през последната седмица и половина? Сега ще ви кажа!:)

Имах за изпълнение няколко проекта по поръчка за рожденни дни, най-малкото ми патенце беше болно и времето беше толкова ограничено, че нямаше как да подготвя сносна публикация:( Не че тази е такава, но нямах време дори и за това!

 Днес ще ви представя един комплект от картичка и свещник. Поръча ми ги Юлето за рождения ден на една девойка, която харесвала маргаритки и калинки. Тази задачка се оказа закачка, защото малко преди това правих също с маргаритки комплект за моята приятелка Ели. Сега ще ви покажа маргаритките по-поръчка, защото Ели още не е виждала своите маргаритки и ако ги види тук , изненадата ще се развали!

 Както виждате свещничето е рисуванос бои и контур за стъкло, а също и маргаритките на картичката. Торбичката пък съм изрисувала с акрилни бои преди да я сглобя.

За днес е това от мен, желая ви усмихнат ден!:)

P.S.Съжалявам за лошото качество на снимките, но ги правих късно вечерта и не можах да покажа  всички достойнства на комплекта:)

Рециклирани буркани

 
Ето и още нещо, с което бих искала да участвам в предизвикателството "Рециклирай" на Бисерка/Bearkis  отправено ни в Hobby Challenges.
Има много начини за рециклиране на буркани. Някои от тях са да ги оцветим с различни техники, бои и лакове; да ги декупажираме или апликираме. Виждала съм рециклирани буркани, които могат да се използват за касички, съхранение на подправки,  вази, интериорна украса, преспапиета, съкровищници и какво ли още не.

Истината е, че точно този начин на рециклиране, който искам да ви покажа си го откраднах. Гледах клипче в youtube, което ми направи силно впечатление, но беше толкова отдавна, че за мое голямо съжаление не мога да ви дам връзка към него.

 
Рециклирала съм: два буркана от лютеница с различни размери, тел от гъвкав въздуховод (много е трудна за работа, защото е много твърда и почти не подлежи на огъване), няколко стари копчета и разбира се бои и контур за стъкло.

Въпреки, че е краден е любимият ми начин за рециклиране на буркани, защото ги превръща в носители на феерия от светлина!

Предполагам като много от вас и аз обичам свещници и фенери. Не е случайно и това, че когато рисувам стъкло, то е предимно под формата на свещници.

Обожавам моментът, в който се стъмва и мога да си запаля свещичката на нарисувания през деня свещник. Когато се запали свещта, сякаш свещникът глътва първата си глътка въздух. Стъклото оживява! А светлината на пламъчето, процеждаща се през стъклените стени обагря с цветната си игра не само очите, но и сърцето!

Пожелавам ви лека и приятна неделна вечер! :)

Медальонче в тонче :)

Здравейте,
В предишната статия ви изложих моята гледна точка относно рециклирането и сега няма да ви занимавам с това. Просто исках да ви покажа още един от многобройните начини за рециклиране на фунийки от вестник :)

 
Ние не купуваме вестници, но доста често получаваме рекламни такива. За всички е досадно, когато почти ежедневно намираме пощенската си кутия пълна с рекламни брошури, особено когато те са придружени и от месечните сметки, но нека не ги изхвърляме в яда си! Те могат да ви послужат за създаването на нещо хубаво, което от своя страна да спести някой лев от изтънелите ни портмонета:) Пък и е друго да знаеш, че никой друг няма бижу като твоето, просто защото е излязло от твоите ръце:)

Тук можете да видите една висулка, направена точно както в картичката от "Рециклирай"! Разбира се вие можете да си я оцветите както искате с акрилни бои и да си я лакирате! Моята висулка е оцветена така, защото ще е в тон с последното творение на свекърва ми, която си шие страхотни, уникални неща, а аз исках просто да я зардвам с медальончето!  :)
P.S.А ето и няколко снимки заедно със сукмана, който е направен от шалчета!

Това е по-близък план на каренцата.

 

За съжаление когато правих висулката, сукмана не беше при мен и се консултирах по телефона за цветовете и както се вижда не е много точно оцветен, но и така става. Разбира се снимките не са особено добри, но се надявам да придобиете поне някаква представа:)

Рециклирай!

"Рециклирай" е темата на предизвикателството, което ни отправя Бисерка/Bearkis в Hobby Challenges! Това е моята картичка изработена от:

1. Плетени фунийки от вестник, които са боядисани и лакирани

2. Листата на цветето са сътворени от старо дънково яке, което използвам за зашиване на кръпки на децата

3. Много старо копче от запасите на майка ми

4. Част от надписа е направета от парченце сатенен шнур, останал ми от друг проект

5. За разкош два цвята контур за стъкло

Няма какво да се лъжем! Ние живеем в едно консуматорско общество и повечето хора не се и замислят какво оставяме на нашите деца!

За първи път се сблъсках с рециклирането, когато бях на гости на мой вуйчо в Германия през 2001 година (ако не ме лъже паметта:) Тогава бях ученичка и ми направи впечатление постоянното повтаряне от страна на роднините кой боклук в коя кофа се изхвърля! Оказа се, че това се дължи на солените глоби за тези, които не изхвърлят разделно! Впоследствие разделното събиране постепенно навлезе и у нас. 

Аз лично нямам възможност да подредя няколко кофи (все пак живеем в малък апартамент с три деца:), но въпреки това изхвърлям разделно пластмаса, хартия и стъкло. Просто ги събирам в отделни торбички, с които е окичена цялата ми кухня. Най-големият ми син Самуил все по-рядко ме пита кое, къде да изхвърля, Калоян - постоянно, но това ми предстои и с Борко!

И да - знам! Събират всички боклуци заедно в един и същи камион, но се надявам това да се промени някога (само дано да е в близко бъдеще)!!! Аз се чувствам лично отговорна и за това възпитавам децата си така, че те да са готови за този момент! 

Уча ги също и да не замърсяват околнота среда, както и да пестят природните ресурси! Не знам какво ще се случи и те какви хора ще бъдат, все пак след една възраст всеки отговаря за собствените си действия, но нали за това са родителите - да дават пример!

Мисля, че и хората на изкуството са като родителите, но някак си по-всеобхватни. Те предават послания чрез творбите си. Чрез тях те въздействат на обществото, а това е до някъде по-отговорно от възпитанието на деца! Ето защо горещо поздравявам Бисерка за този подтик да творим рециклирайки! Може би повече предизвикателства трябва да са свързани с тази тема.

Когато публикуваме творбите си ние оказваме влияние не само хора на изкуството! Мисля, че ако успеем да въздействаме чрез творчеството си дори и само на един човек, това ще е крачка към положителната промяна от която всички имаме нужда, не само ние, но  децата ни и техните деца...