Как открих Квилинга

Днешната тема ще посветя на квилинга, който представлява специална техника на навиване на спирали от хартиени ленти, чрез която се създават двуизмерни или триизмерни фигури подходящи за декорация на картички, рамки, бижута в общи линии на всякакви предмети.
Оказа се, че това изкуство е доста старо. Първите сведения за него са от края на 14-ти - началото на 15-ти век, а родината му е Европа, където монаси започнали да навиват позлатени крайща на пера създавайки нежни висулки за медальони. От там произлиза и името на тази техника - квилинг, на английски quilling произлизащо от quill - парче перо, като глагол - навивам.
В общи линии, когато започнах да се интересувам от квилинга дори и не знаех как се нарича. Видях квилинг картички на  витрината на едно  магазинче, което по неприятно стечение на обстоятелствата винаги беше затворено, когато минавах покрай него. Тези картички толкова ме впечатлиха, че дори не мога да изразя с думи възхитата и възторга които изпитах тогава. Не можех да потърся нещо повече в нета, просто защото не знаех как да формулирам търсенето си за въпросната техника.
Един ден ровейки се из Y-tube случайно отново попаднах на квилинга, разбрах как се нарича, след още търсене открих и че няма почти нищо на български (държа да уточня, че това беше преди няколко години, защото в момента има доста материяли и на български език). Не можех да разбера какво точно представлява квилинг инструмента и дали може да се намери тук (в България имам предвид). Обаче за ентусиастите няма граници, а спирките са само за преодоляване на препятствията по пътя към крайната цел.Липсата на информация не можеше да ме спре.
Направих си импровизиран инструмент, който изглеждаше така:

 и представляваше две обезглавени карфици забити в дървената дръжка. А ето това представлява инструмента, който си закупих по-късно:

Всъщност истината е, че квилинг може да се твори и с най-обиквовена клечка за зъби или пък шило. Та, към историята...
Проучих, кои са основните форми:

стегната спирала;

свободна спирала;

сълза или капка;

венчелистче или извита капка;

око;

листо;

стрелка или стрела;

полумесец;

полукръг;

триъгълник;

квадрат;

сърце;

V-образна форма;

отворена спирала;

S-образна форма.

Нарязах на ленти с ширина 4 милиметра листове цветна хартия и започнах да имитирам фигури, които бях видяла в нета (поне докато свикна). В последствие започнах да творя и свои композиции. Открих, че ми е по лесно аз да пиша правилата (образно казано), отколкото да ги следвам. Тук ще поместя снимки на картички от миналата коледа, които са предимно квилинг картички (има и други, на сега няма да издребняваме :) :

Квилинга е все още толкова пленителен за мен, колкото и когато минавах покрай витрината на онова магазинче тогава, когато не знаех какво представлява. Непрекъснато се убеждавам да направя някаква друга картичка, с други материяли, но винаги правя завойче и се връщам към квилинга. Различни комбинации и сюжети, но все ме влече да вмъкна някоя квилинг фигура. Винаги в главата ми се промъква въпроса дали ще мога да направя чрез квилинг някоя форма, която не съм правила до момента, по-сложна композиция. Предизвикателство - това е то квилинг.

 

 

Завръщане

Здравейте,
Минаха вече две години от последната ми публикация в този блог (не че имам друг де) и най-накрая се реших да е предназначен не само за поезията ми, защото музата ме посещава все по-рядко и по-рядко, но и за всички неща сътворени от мен. В края на краищата пак ще е посветен на изкуството, но в разнообразни негови форми.
Като за начало ще започна да качвам снимки на мои неща, които съм правила през тези две години, а може би и малко по-старички;)

Това са първите ми опити за рисуване върху стъкло. Тъй наречените свещници, както и ще ги наричам по-нататъка бяха последвани и от обеци, но за съжаление нямам снимки от тях. Те бяха сътворени, когато не разполагах все още с апарат и нямаха късмет да се сдобият със собствена фотосесия. Дори тези свещници и картичките, които ще кача сега снимах с апарат взет назаем.

Имам и по-хубави картички, но тази ми е любимата и все още егоистично си я пазя.

Зя тази, коуто нарекох "Добро утро, Мечо"  срязах едно перде на децата.

Тези са от по-старите, които успях да хвана в кадър, тъй да се каже.

След това има голяма дупка от време, през което нямам нито една снимчица на моите неща, но нищо здраве да е. Уф и удивителна не мога да сложа, защото клавиатурата не ми работи като хората.

Тази също ми е една от най-любимите, но като я гледа човек веднага разбира, че нямаме особено голям късмет с клавиатурите.
Мисля това да е за днес, защото следващите снимки, с които разполагам са на картичките от миналата Коледа, а те са свързани с откриването ми на куилинг техниката, за която си заслужава да напиша отделна статия.