сряда, 18 февруари 2015 г.

Зимни рози

 Привет,


През декември ми попаднаха малки парченца от някаква изкуствена материя и аз веднага прецених как ще им видя сметката :)


Почти веднага бяха нарязани и преработени в ето тези рози.


Някои от тях станаха брошки, други украшения за коса. Някои отидоха при приятелки, а други дори и не успях да снимам....
Останаха и за мен де!


Хайде вече да идва тази пролет, че цветята от декември са ми зацъфтели из къщата :)


И това не е само в преносен смисъл! Преди Коледа ми цъфна една орхидея точно на 23 декември, едно сакъзче - на 30-ти преди Нова Година  в същият дух гледат да ги догонят и другите цъфтящи растения, а на вън камък се пука и сякаш ме стиска за гърлото тази зима!


Все едно няма никакво намерение да си тръгва, но май то вече ми се превърна в традиция да си мрънкам за пролет след като минат празниците :)


Весела и спокойна вечер от мен!

петък, 13 февруари 2015 г.

Първа текстилна кукла : )


Здравейте,
Знам, че заглавието звучи много идиотски като се има предвид колко шити неща съм показвала :)


Тук имам предвид нещо друго! Дизайна е по скица на една прекрасна художничка,а аз сама си правих кройката по нея :)


То си личи и от резултата, че не съм много добра в правенето на кройки, но пък никой не е перфектен в новите начинания :)


Непрекъснато човек претърпява своеобразно развитие и подобрение в дейностите, с които се занимава, а това му е и хубавото, защото можеш да направиш сравнение колко си се развил към настоящия момент само като извадиш първите снимки!


Е днес ще ви покажа първото ми творение - това мило, малко и грозничко меченце, което сътворих по скица!


Правих го октомври миналата година, но към настоящият момент имам още няколко текстилни кукли и смея да твърдя, че с всяка следваща ставам все по на "ти" с тези творения :)


Да знаете, че започнах този пост още миналата година, гореспоменатият месец и чак сега сядам да го довърша! Направо ме е срам, но покрай работата и събитията  с баба просто не ми се пишеше....



петък, 6 февруари 2015 г.

Думите, които не казах

Сега искам да споделя нещо, което много ме разтърси точно преди Нова Година.
Преди Коледа се случи така, че моята баба (единствената ми останала) падна и си счупи бедрената кост точно под таза. Последва операция и много дълъг престой в Пирогов, а точно един ден преди да я изпишат ми звънна чичо по телефона за да ми каже, че тя е починала. Така на 31 декември вместо да си я откараме у дома трябваше да я погребем!
Още не мога да се отърся от шока и да си обясня как може човек да почине от счупен крак!
Все още не мога да си простя, че не останах малко повече на последното свиждане (въпреки, че си имах основателна причина - най-малкото ми момче беше вдигнало температура и се притеснявах за него), защо не поприказвах малко повече с нея, защо не и казах, че я обичам! Колко ли самотна се е чувствала тогава!
Дори и когато беше в болницата ми казваше: "Е-е-е-е Вере малко са ти грижите, та сега и аз те притеснявам!"
Такъв човек беше баба ми! Скромна - никога не е искала от мен някакви големи и неизпълними неща, никога не се е сърдила и не ме е обвинявала, че не ходя често до Сливница; беше щастлива, когато се чуем по телефона и всички ние сме здрави, а случеше ли се някое от децата да е болно ми казваше, че се моли на Господ то да оздравее по-бързо!
Тя ме обичаше много както и децата ми и винаги успяваше да отдели понякой лев от скромната си пенсия за нашите празници, да прати по чичо ми книжки за децата или пък медец, а аз?
Аз бях ли добра внучка? Вечно бързаща, вечно тичаща, отбелязваща си наум, че трябва да отида до Сливница за да ги видя и да помогна с каквото мога, но без достатъчно време да направя това!
Никога няма да получа отговор на този въпрос! Не и от тази, която можеше да ми го даде!
Съжалявам, че натоварвам и вас с моите болки, но понякога е по-лесно да седнеш и да излееш всичките си мисли и болки на "белия лист".
Често правете дребни жестове на обич към близките си! Казвайте на любимите си хора, че ги обичате всеки ден! Дори и да стане като стар изтъркан, дори и банален рефрен - никога няма да е излишно!