Цветно :)

Добър вечер!
Сега ще ви запозная с едно много симпатично бурканче, ваза или съкровищница! Всъщност това ще реши моята свекърва, която имаше рожден ден преди два дни и исках да я зарадвам с нещо направено от мен!

Исках да е нещо по-различно от картичка и свещник, а и изпробвах върху него комбиниране между бои за стъкло и акрилни такива. Честно казано съм доволна от резултата!

На вас може да ви се стори прекалено шарено и ще бъдете прави, но имам толкова много хубави цветове! Как да не ги използвам всичките? А и нали си спомняте чантата-дъга, която тя ши? Мисля, че наистина си го хареса (бурканчето)! :)

Аз лично го рисувах като за мен - с всички цветове, които ми носят пролетно настроение :)

Качвам бурканчето сега, защото не обичам да показвам неща преди да са видени от хората, за които са предназначени!

На свекърва ми пожелавам много здраве, късмет и успехи с нейните творения, а на вас лека нощ и цветни сънища! :)

Хайде на път! :)

В последно време ми се ще да попътувам малко! :) Няма значение къде, просто ми се иска да мръдна поне малко извън София! Всъщност май ви излъгах! Имам съвсем ясна представа къде искам да отида! Ходи ми се в Копривщица!

Ще ми се да поседя малко на спокойствие и тишина, да вдишвам планинският въздух на Средна гора и да ме обземе копривщенското безвремие!

Ех мечти, мечти! И като споменах за мечти, когато бях малка започнах да мечтая да прекарам поне една година в Копривщица! Да живея там и да пиша, рисувам или просто да творя моите си нещица! Да ходя на разходки из горите, да бера горски плодове, билки и гъби. Дори да варя сладко :), да усетя и изживея смяната на сезоните - всеки с неговата си красота, но там! Там е моята Вила Вилекула, там е безгрижието от детството, от там е родом душата ми!
Сранна връзка с този град! Нямам роднини от Копривщица, но едно време, когато майка ми е била малка и нейните родители отишли на гости там, те се влюбили в малкото градче - уютно сгушено в планината! Събрали пари, взели и на заем и си купили къща там!

После годините минавали и семейството прекарвало всяко лято в Копривщица - мястото, в което се влюбили! Но майка ми се влюбила не само в мястото!
Един прекрасен, слънчев ден тя се показала на прозореца на къщата, а от другата страна на улицата седял на пейката и рисувал един младеж! Той рисувал точно нашата къща, а когато си тръгвал отнесъл скицата, но оставил сърцето си на девойката от прозореца! Това бил моят баща :)

Въпреки, че съм пътувала на доста места из страната няма такова, което да съм почувствала толкова мое, колкото Копривщица! Явно, че е наследствено да се обвързваме емоционално с този град :)

Там има приказка, че който е пил вода от Войводенец си остава за винаги копривщенец :), а аз със сигурност съм пила, така че.....:)
Пожелавам на всеки да открие своето вълшебно място, където да се чувства истински щастлив! :)

Бонбонена изненада :)

Пазех тази картичка в тайна, защото я правих за рождения ден на Марина и исках тя да си я види първа, но предизвикателството на Lando Арт и хоби  при Картичкофуриите ме подтикна да ви я покажа днес! Това е така, защото я правих с картони Core'dinations и изключително много си пасва с предизвикателството!

Картичката я правих с много любов за любимата ми приятелка, която както съм ви споменавала вече много харесва розово-лилавата гама и заради това наблегнах на нея!

 Също така сладките малки пеперудки плетох на една миниатюрна кукичка с една единствена нишка мулине :)

Ще кажете, че съм сбъркана, но пеперудките трябваше да са мънички и в тон с останалата част от картичката и това е резултата! :)

Плетох пеперудките два дни, а това ми причини болки в очите и главата, но пък си заслужаваше!

Доста рядко харесвам моите произведения, споменавала съм го вече!

Правя нещо с много желание и ентусиазъм, а когато го завърша вече не ми харесва.

Имам само две-три картички от многото, които наистина ми харесват и след като са готови!

Тази е една от тях, колкото и нескромно да звучи!

Тази картичка трябваше да е много специална и вложих в нея наистина много любов и труд!

Нека тя ви донесе бонбонено настроение и поне една усмивка в този мрачен ден!

С дъга на рамо :)

Ще посветя този пост на моята свекърва, която е страхотен човек! :)

Както вече съм споменавала тя се занимава с шиене и тя като мен не е учила това, но има голям усет за тези работи  и си шие невероятно интересни, тук мога да кажа дори и дизайнерски дрехи.

Тя е способна да седи часове наред и да прави и най-дребните детайли, които си е наумила да включи в даден проект.

Както на нас ни е приятно да отделяме време за нашите хобита, така и на нея и действа успокоително да крои и шие своите  цветни фантазии!

Аз не мисля, че има нещо, което да не може да ушие!

По-скоро ако е нещо свързано с липса на материали или пък дадена машина, но пък тя винаги открива някакви алтернативи, които да заместят липсващото звено :)

Много ми харесва в нея това, че и тя е привърженик на рециклирането като мен и Юлето!

Примерно чантата-дъга, която ви представям днес е скроена от блуза.  Веселите и" райета са запалили в свекърва ми онзи плам, който предполагам, че се вижда и в моите очи, когато ми хрумне идея за нова картичка!

Само начинът на изразяване е по-различен, но в никакъв случай не е по-малко интересен и артистичен :)

Надявам се тази дъга да ви донесе цветно настроение в мрачният и дъждовен априлски ден :)))

Моето предизвикателство в Hobby Challenges :)

Здравейте,
днес съм много щастлива защото имам удоволствието да ви предизвиквам в Hobby Challenges!
Измислила съм ви едно много завъртяно предизвикателство: "Клечки, пръчици и клончета"!
За съжаление не успях да измайсторя всичките картички, които ми хрумнаха по темата, но пък тези на коледна тематика, които виждате тук ми свършиха чудесна работа за допълване на картичките за вдъхновение! :)

Краси ме помоли да кажа няколко думи за себе си и това как съм започнала да се занимавам с картички!
За начало само ще кажа, че живота ми се върти около цифрата три. Както знаете се казвам Вера и съм кръстена на двете ми баби, но дори и да бях момче майка ми пак нямаше да има много голям избор за име, тъй като дядовците ми са Петко и Петър :))) Родена съм на 03,03,1983 и тази година навърших 30. Както знаете вече имам три момчета: Самуил, Калоян и Борис, а живота ми се върти основно около тях :)

Рисувам откакто се помня, заради родителите ми, които рисуват страхотно! Пиша стихоне от първи клас и дори си спомням първото стихче, което написах за ескимосите :)))На последък пиша все по-рядко, предполагам защото съм насочила енергията си към творенето в друга посока, но днес ви поздравявам с "Април" !

За картичките мога да кажа само, че се занимавам някъде от четвърти клас, което ще рече вече 20 години! Помня и първите си картички, които бяха коледни! Когато ги правих знаех, че винаги ще се занимавам с това! А днес знам, че от всичко може да се направи картичка! Това е и причината да не разполагам с многобройни печати и перфоратори не, че не ми се иска:), но все си казвам, че първо трябва да си употребя материалите, с които разполагам и тогава да си набавям нови. Както се сещате това почти никога не се случва, защото ми хрумват такива щуротии, че материали бол, а аз все не си купувам!

Обичам да се занимавам с всякакви приложни изкуства! Знаете вече, че това са рисуване на стъкло, шиене, бижута и какво ли още не! Имам моменти, които посвещавам само на ровене из Нета, на търсене на нови или непознати техники за правене на всякакви неща.

Много обичам да рециклирам и да осъществявам нови проекти от стари неща. Това ме кара да се чувствам наистина добре! Може и да се самозалъгвам, че моите джунджурийки допринасят за опазването на околната среда, но нали знаете капка по капка.... Добре ми е да съм просто една капка:)!

Е мисля, че е това на кратко за мен, въпреки дългият текст, който се получи :))) и за да не ви отегчавам повече днес ви пожелавам един весел, цветен и ползотворен ден!